петък, 2 януари 2009 г.

Моят бивш съпруг

- Здравей, Коце.
- (сумтене)
- За много години!
- Кажи.
- Искам да говоря с Ники, там ли е?
- Там е.
- Къде там?
-(мълчание, дава слушалката на сина ми)

Поговорих си с Ники, като се опитах да прогоня болката в корема си и да не ми личи колко отрова влезе в мен в тези няколко секунди, в които се опитах да говоря с баща му. И чак след като затворихме се разплаках. Дълги години не допусках в мислите си да намразя истнски бившия си мъж. Не исках да опетнявам спомена за една любов. Не исках да враждувам с бащата на детето си. Но ей така, изведнъж разбрах, че съзнателно попивам отрова, която не съм заслужила и се държа приятелски, докато някой съзнателно ме наранява жестоко, студенокръвно и систематично. Мисля, че стига толкова.

Здравей, Константине. Днес мисля да наруша добрия тон, ей така, заради празниците, заради това, че никога не ми казваш здравей, заради това, че не разговаряш с мен дори за детето. Какво удовлетворение получаваш от това, не знам.
Никога няма да спра да се удивлявам на безграничния ти егоизъм. Не знам кой и кога те е ограбил, за да станеш такава жалка страхлива и жестока твар. В душата ти няма любов, няма щедрост, само злоба и страх, огънат в алчност. Знам че знаеш, че любовта ми беше най-хубавото нещо, което ти се случвало в този живот. Любовта ми беше твоята надежда за спасение от самия теб. Аз бях светлината, която можеше да те озари. Но ти предпочете да ме завържеш и да режеш парченце по парченце от мен, за да ме консумираш дълго и щастливо. И когато аз угаснах, потопена в отчаяние и слабост, ти вярваше, че единственият начин да изцедиш още наколко капчици светлина от мен е да ме нараняваш още повече. Така правят с робите. Ако падне, бий с камшика, докато стане пак, ако пък не стане, стъпваш върху него и продължаваш.
Никога няма да ми простиш, че се освободих от въжетата и камшиците. Няма да ми простиш, че се оказах силна и тази сила се изправи срещу теб. Та аз имах отредена роля. Трябваше да плача и да търпя, заради детето. Нали така прави майка ти...Оскверних чувството ти за приличие с недопустимите си претенции, че съм човек. Провалих ти половината живот, като не си заех мястото. Та ти всичко беше измислил. Трябваше само да търпя. Заради детето.
Спомняш ли си, когато родих детето ни и спях до теб с разпокъсани вътрешности, болката ме преследваще и насън. Събудих се, а ти гледаше някакво порно. Помолих те да ме гушнеш, а ти само ме бутна и каза да заспивам.
Спомняш ли си онази нощ, когато детето пищеше и не можеше да заспи в единствената ни стая. И на молбите ми да спреш телевизора ти само вдигна мълчаливо дистанционното и усили звука до край. Спомням си тържествуващото ти лице и рева на бебето. Спомням си как като в сън си завързах маратонките и излязох на голямата улица. Мислех да направя крачка встрани, за да ме прегази някоя кола. Но се сетих, че ще навредя на шофьора и влязох да купя химикал, за да напиша бележка, а там вече се осъзнах и си помислих, че детето ми никога няма да ми прости.
Спомняш ли си как ме изгони от къщи, защото бях изяла един шоколад?
Спомняш ли си...
Жалките душици се превръщат в "малки тирани". Никога не разбра, че аз намирах сили да ти прощавам, не защото нямах друг избор, а защото не исках да повярвам, че това е човекът в когото съм влюбена. Любовта е сляпа и аз допуснах в сърцето си една жалка твар. Дадох ти ключовете за съкровищницата на душата си. Не се замислих. И когато опустоши и изконсумира всичко вътре, в последен порив на самосъхранение те изгоних от сърцето си. Това не можеш да ми простиш. Че ти отнех блясъка на диамантите и трона на който седеше. Погледна се тогава, когато беше вече сам себе си, без възхищението и подкрепата ми, и толкова не се хареса, че предпочете да си мислиш, че аз съм виновна, че аз съм те ограбила, отказвайки ти преклонение и подчинение. Не ми прости това, че те видях такъв каквъто си - смешен, жалък, мизерен.
И колкото душата ти е пуста, толкова умът ти е безпощаден. Можеш да измислиш хиляди начини да ме тормозиш. От елементарния финансов - 50 лв на месец издръжка за детето, до по-изтънченото - противопоставяне синът ни да се занимава с нещата,които аз ценя - катерене, айкидо. Да не ми казваш "здравей", когато се наложи да говорим по телефона и да показваш на детето омразата си към мен.

Исках с това писмо да ти кажа "мразя те!". Но така или иначе, не мога. В усмивката на сина си, в пръстите на ръцете му, в походката му виждам теб. Да мразя теб, означава да мразя него.
Но със сигурност мога да кажа, че най-хубавото нещо в живота ми беше да се освободя от теб. И най-мъдрото ми решение беше да не ти родя второ дете. На малко хора бих го казала, но, ти не заслужаваш ничия любов. Може да я получиш случайно, но едва ли ще я задържиш, защото никога не научи простото нещо, че любовта се задържа само с любов.

8 коментара:

Григор каза...

Каквото и да ти е причинил, не го мрази.

Не само заради Ники.

Да мразиш, когото и да било и каквото и да било, в крайна сметка означава да тровиш себе си. А ти заслужаваш нещо по-добро от тровене.

петя каза...

ехо, на какъв мейл мога да ти пиша?

Анонимен каза...

Наистина много ме трогна твоята изповед.Ти си много интелигентна жена и мога да кажа само едно -Браво за смелостта и откровеноста ти.Дано повече хора прочетат това,което си написала и вземат живота си в ръце!

Ena каза...

Случайна,
Много силно писмо. Но бившият ти мъж едва ли ще те разбере. Човек, който може да те нападне заради един шоколад не е нормален. Постъпила си правилно, като си си тръгнала. Поклон пред силата ти.

Случайна каза...

Ena, всеки ден се питам, дали бракът извади наяве чудовището в него, или създаде чудовището в него. И каква беше моята роля в това.

Този пост го написах под въздействие на току=що проведения разговор и виждам, че съм изпозлвала думи и определения, които сега не бих. Може би злобата ми просто е защитна реакция, но не ми харесва много. Може би неговата злоба е защитна реакция.
Човек е сбор от защитни реакции.
Да преодолееш защитния рефлекс и да продължиш напред коства много сила.
Понякога усещам колко по-лесно ми е да се люлея в прегръдките на "ах, горката аз, каква съм наранена, съсипана..." Лесно ми е да съм цинична, недоверчива. Лесно е да мразя.
Но това ме слага в затвора на една тъмнина, от която избягах.
Затова аз продължавам да му казвам "здравей" всеки път, когато се налага да говорим. Затова не се противопоставям детето да остава по празниците с него колкото иска. Затова не водя война, въпреки глупостите, които майка му и той говорят на детето. Не искам да участвам в това. Моята битка е друга. Боря се да имам сили и смелост да живея новия си живот и да дам от тях на детето си.

nase_to каза...

Силна си ,не всеки има смелостта да си разкрие мислите и чувствата!НО не мрази,това ще те разяде отвътре!Използвай в "битките" не омразата и злобата.Не те познавам ,но съм сигурен,че имаш много качества които с които да постигнеш "новия си живот и да дам от тях на детето си"
А за него-някой хора са просто егоисти и ти нямаш вина за това!

Ena каза...

Случайна,
Аз не видях нищо в стил "ах, аз горката" в постинга ти. Видях споделена горчивина от това, че на опит да се държиш интелигентно ти е отвърнато с поведение, целящо да ти стане неприятно. Не мога да оправдая бившия ти мъж, въпреки че не знам неговата позиция по отношение на приключилия ви брак. Той е голям човек и в името на детето ви, би трябвало да проявява към теб елементарна учтивост, за да не го кара да се чувства раздвоено. Независимо от това какво се е случило в брака ви. Иначе съм съгласна, че няма смисъл да го мразиш. И си мисля, четейки блога ти, че така или иначе нямаш и време да го мразиш. Защото обичаш да прекарваш времето си по по-приятни начини.
Поздрави.

Анонимен каза...

Милата...