понеделник, 5 януари 2009 г.

Лашате ми кантаре-е-е

Ей сега, докато си говорех със Сашо в нета, се замислих, че хората вече не пеят. Има разни мюзик айдъли и не знам си какво, но сякаш тези неща, с компанията и китарата са останали в миналото. Музиката е навсякъде и е достъпна. Кой ще се осмели да се разпее пред приятелите си. Може би само на караоке, след няколко чашки.

Има една особена разлика между това да пееш и да пригласяш на песен, която звучи. Когато пригласяш, фокусът е извън теб, приемаш някаква хармония, отвън и я оставяш да те погъделичка. А за да запееш, трябва първо да чуеш музиката в себе си, да се концентрираш и да я задържиш цялата в съзнанието си. Да я изваеш някак си в себе си, в секундата преди да я изпееш. Това понякога е уморяващо, ако се насилваш, но ако запееш песента, която ти идва на устата, в повечето случаи е невероятно.

Спомням си, като бях студентка, имах една колежка от Сандански. Учехме заедно. Аз чета, тя повтаря и обратно. И като полудеем съвсем, тя запее "Охридското езеро" и аз с нея. Имах чувство, че мога да пея с часове.

Ами, какво толкова исках да кажа с този пост, забравих вече. Допя ми се:)

5 коментара:

gamar каза...

Ами пей, кой ще те спре?
Даже можеш да пееш по време на работа. Би било интересно за клиентите, а и опера може да напишат :)

Влади каза...

По нашите купони с Пешко се пее много:-Р Имаме и снимков и видео материал.

Случайна каза...

Влади: Да, вашите купони са страхотни:)

Майк Рам каза...

Аз цял следобед си пея точно тази песен - Lasciate mi cantare - и си създавах супер настроение, а като поаднах на този пост, реших, че тук вече и съдбата има пръст. :-)

Който пее - зло не мисли. Какво повече може да се добави?

ferry каза...

Китарените партита рулират. Мисля, че са най-чудесният тип партита. Когато си обграден с хора, които си падат по такъв род събирания, доста често се случва. Последно - на Нова година :)

Би било чудесно ако се организират повече отколкото се ходи по дискотеки.