Студено

Понякога има моменти и срещи, които са като леден тъмен водовъртеж. Изсмукват всичко от мен и ме оставят безжизнена да гледам с празен поглед в нищото. С времето уж се научих да се пазя. Но когато идва от най-близкия и скъп някога човек, и то по канали, които би трябвало да са съкровени, мракът нахлува право в сърцето ми и ме вледенява. Даже не искам да помръдна. Няма нищо свято, любовта е само начин да вземеш, лицемерието е похвално, искреността е глупост, парите са всичко. Кога ще се науча най-накрая и ще стана нормална средностатистическа кучка на средна възраст? Засега просто искам да умра по-бързо. Не ми харесва този свят. И не казвайте, че не се опитвам да го променям. Ебаси, откъде да взема толкова много любов, за да запълня всичкия мрак на света? Опитвам се, знам че трябва да се усмихвам. Но понякога просто ми се иска да умра. Не виждам никаква надежда. Сигурно някъде бъркам.