All we need is love...

Чакам на опашка в НАП(Национална Агенция по Приходите). Задушно е и напрегнато. Опашката е безкрайна. Зяпам през прозореца към стълбите по които всички влизат в сградата. Особена е менажерията тук. Една част са ококорени уплашени данъкоплатци като мен. Те не са толкова интересни. Делят се на нервни чичковци,примирени лелички, възмутени бабички, намусени мацки, оклюмали пичове и мълчаливи дядовци. По-интересни са тези, които си личи че са тук в свои води. Влизат и не се озъртат-явно знаят къде отиват, чакат на опашките и не нервничат-свикнали са. Голяма част са млади счетоводителки от големи счетоводни къщи. Учат се още и ги пращат да вършат черната работа. Стегнати са и старателни. Прибират нещата в пликчета, всяко на мястото си. Около тях лъха хлад и амбиция. По дрехите си личи, че нямат много пари, но се стараят.
Има и други, все така млади счетоводителки от новото поколение, но вече с пари. Дрешките са по-фриволни. Личи си, че работят за себе си. Поли с воланчета,елегантни сандали, шикозни дънки и къдрави блузки. Сякаш искат да наваксат нещо. Прическите са скъпи. И на вид и на цвят. Като ги гледам да се качват по стълбите отдалеч изглеждат ебаси мацките. Обаче като минават покрай мен, в очите им виждам някаква пустота. Приличат ми на изнасилено момиче, което си е облякло детските дрешки, сложило си е венчето в косите и се опитва да забрави.
Има и един друг малък процент, хищни, усмихнати и преуспяващи. Те не са били изядени. Научили са се да жонглират на ръба, не са продали душите си, но са се нучили да изяждат чуждите. Повечето са много секси и очевидно ходят на фитнес. Стегнати дупета, секси дрешки, ослепителна усмивка, голяма чанта за документи. Претеглят ви с един поглед. И отминават. Не си играят на дребно.
Има, разбира се и пълни кранти, дрямали зад бюрата си години, обезформени и навлечени с какво да е. Има, разбира се, и пълни изключения:)
Взирам се в тълпата и си вея с прилежно написаните документи. Опитвам се да овладея поривите да избягам. Не бива да се страхувам от света. All we need is love. Отстрани на един стол седи момче с бръсната глава и черни дрехи. Охраната. На коленете му седи момиче на не повече от 19, с черна тениска на някаква група и черни дънки. Изглежда тъжна и унила. Той я целува и после още и още. Тя отвръща на целувките му и изведнъж през тях сякаш минава искра. За секунда телата, ръцете им са истински, шията и се извива, ръцете и го приласкават, очите се затварят. Само за секунда. После сякаш си спомнят, че е забранено. Предполагам че могат да го уволнят само за това, че тя е тук. Сигурно е нещо много важно. Може би е разбрала, че е бременна? Какви ли не си ги измислям и аз. Стигам до касата и подавам бележките. Служителката слага печати, попълва данни, оригиналите тук, копията се връщат. Давам парите, тя ги брои. Дала съм с 50 лева повече. Връща ми ги, като ме поглежда леко укорително, леко съжалително. Да, знам че съм блейка. Благодаря. Прибирам документите.
На излизане очите ми срещат тъжния поглед на девойката с черната тениска, гушната в гаджето си. Не мога да я гледам така безнадеждна. Усмихвам и се. Няма страшно, малката. Лицето и бавно се озарява в усмивка, в отговор. Приисква ми се да и купя сладолед, но сто процента тук и яденето на сладолед е забранено.
Тръгвам си, следобедът още е в началото си. Мисля да посветя остатъка на сина си. Ако му трябвам, де. Оказва се че се е заиграл със дечурлигата от блока. Е, аз пък си имам Интенет. All we need is love...