Една клиентка, психолог по образование и професия, ми разказва как у тях от няколко седмици пребивава една роднина, която е "енергиен вампир", според нея. И че в присъствието на тази жена огладнява ужасно и е качила няколко килограма, откакто тя е у тях. Заговорихме се за хората, които ни карат да огладняваме:)
И като за замислих, наистина, присъствието на някои хора ми докарва неудържим глад. А присъствието на други хора ме кара да забравя, че съм гладна. И това като трайна тенденция. С вас случват ли се подобни неща?
7 коментара:
На мен лично така ми действа момичето в близката баничарница - всеки път като я видя сгъвам един бюрек с боза
психолог по образование и професия? с тия приказки за енергийните вампири? е, тази жена или е природен талант, или една от причините, поради които не бих стъпил в кабинет по психоанализа, лол :(
На мен по подобен начин ми действат някои хора, с патоса и възторга с които говорят за някаква храна или питие. Честно случвало ми се е да гледам Ути и после да имам неистовото желание да напълня две торби с продукти от магазина и да се затворя за половин ден в кухнята, макар че кулинарния ми арсенал се изчерпва с бъркани яйца и сандвичи (е веднъж май правих баница под строг контрол) :)
"Психиатър е не професия, а диагноза" - май и с някои психолози е така...
скокльо и Григор: Тази жена е училищен психолог и аз познавам някои от учениците и. Някои са ми казвали колко много им е помогнала в трудни моменти и всички я обожават. Така че, мисля че е добър психолог и съвсем нормален човек. Няма да ми е приятно по-нататъшно поставяне под въпрос нито на професионализма и, нито на психическата и устойчивост. В крайна сметка, психическата устойчивост на всеки е доста спорна, нали?
А иначе самата аз съм изпитвала този феномен с желанието да ям, след като съм се виждала с някои хора. Разбира се, яденето е невротична реакция, или, ако щете, самосъхранителна. Просто някои хора отварят дупка в мен и имам нужда от подкрепяне:) А с други се чувствам толкова пълна и щастлива, че даже не се сещам за храна. Но пак искам да кажа, че при мен и при много хора, като мен, храненето не е само задоволяване на физическа необходимост. а реакция на защита от околоната действителност.
И това ми е нещо като тест за хората. Ако взема да огладнявам много в тяхно присъствие, или, след като сме се видели, изпитвам неудържимо желание да изям един огромен хамбургер.. не е добре работата:)
Същото и за мене - има дни, в които се прибирам късно от работа и като вечерям сам изяждам невероятно количество храна без да си заситя глада, а като вечеряме всички заедно в други дни изобщо не е така. Просто работата ми е малко стресова и не мога да се превключа бързо сам. Сега си го обяснявам май.
Случайна, в училище и аз бях много добър приятел с нашата психоложка. Изключително много я уважавам като човек, но относно професионалните й качества не бих могъл да си кривя душата. Тя наистина помагаше, но по-скоро като ни осигуряваше среда и подкрепа, нещо като убежище. За което съм и безкрайно благодарен. Но при сериозната, истинска психоанализа, тези предпоставки са само фон. Лекомислено е да етикираш някого като "енергиен вампир", най-малкото защото начинът, по-който ти действа, зависи в огромна степен от твоята собствена личност.
Публикуване на коментар