вторник, 25 декември 2007 г.

Банско

Снегът в Банско е като пясъка на Несебър - златен. От всяка прашинка се правят пари, всичко е на високи обороти. Гишето за карти за съоръженията прилича на аерогара. Огромна опашка и оглеждащи се хора. Маркови ски и екипи. Хора, които изглеждат като от списанията. Чувството да бъда тук не беше като да видя луната през облаците, а като да отида на нощен клуб.
Разходих се покрай пистата нагоре, но не ми хареса. Прекалено култивирано беше, прекалено лъскаво. Както винаги, когато не знам какво да правя, се опитах да правя добро. Помогнах на една майка, която се пързаляше с малкото си дете и бяха се завъртяли неудобно. Бутнах една кола в пътя отстрани, за да спре да форсира двигателя и да пуши. Вдигнах една щека от снега отстрани и я забих близо до пистата, така че който си я търси да я види лесно. После изядох един портокал и се прибрах.
Иска ми се да кажа, че бях разочарована, но светът изглежда такъв, какъвто искаш да го видиш. Ще се опитам да запомня кристалите скреж по клонките, върховете в далечината, дърветата и луната над нощната планина. А другото,... просто ще забравя...

1 коментар:

arhivatora каза...

хех, това толкова харесвам при теб, толкоз сладкоромантична, а другото - майната му.

толкова ми е близко това :D

хайде, настоящи честити, бъдеща вдъхновена, и всичко най-таман.

далечно гуш