вторник, 29 януари 2008 г.

"...тънки пръсти имам, мамо ма,
пръсти на артистка,
тънки пръсти имам, мамо ма,
пръсти на машинописка..."

Това се пееше в една стара кръчмарска песен в далечното минало, когато имаше ТКЗС-та и нямаше компютри. Тогава работата на машинописка беше върха на сладоледа за всяка млада кокошчица. ИнтелЕгентна работа, топличко, културно. Кой не си спомня кръшните наконтени девойчета по канцелариите с маникючрчетата и цигаките. Ех...

Точно за тях се сетих днес, докато се опитвах отчаяно да си платя една държавна такса в ОББ. Времената са други. Кифлите не искат да са машинописки. Искат в офис. Най-добре на банка. Причесчица, гримче, коя колежка има нова блузка. Уф, и тез досадни клиенти!...
Моето прегрешение се състоеше в това, че в рамките на 20 минути чаках търпеливо да внеса 10 лв , за която колосална услуга банката ми удържа 3 лв такса. За тези скромнии 3 лева имах възможност да се насладя на намусения поглед на една тъмнокоса хубавица, която на въпроса ми мога ли през тяхната банка да платя на бюджета само се фръцна и ми посочи с поглед касата. Там една друга кифла вършеше някаква много важна работа, докато третата се опитваше да обслужи 20 човека опашка. На въпроса ми дали трябва да попълня нещо, докато чакам, отегчено русото ме погледна с безупречния си грим и каза "изчакайте си реда". Като си изчаках реда се оказа че трябвало. Ама те всички попълвали, не съм ли видяла. Да е** мама му, видях, ама то има разни видове бележки и аз не знам коя точно трябва. Как да му го побере русата главица. После компютъра се развалиииии... И докато се обадим...то закъде ли да бързаме. Да чакат кат' са тъпи. Пък ако си тръгнат, още по-добре. На нас ни плащат на работно време, не на брой клиенти, нали така... Леко разговорче с колежката, докато чакаме....
На тез' от опашката някой да им се извини, да им каже какво става.. няма братче.
Тръшнах колкото можах вратата на излизане, не защото е много конструктивно, а защото бях толкова издивяла, че иначе щях да се нахвърля на някой невинен минувач.

За съпоставка искам да кажа, че после имах работа в Централна Кооперативна Банка. Направо останах поразена от вниманието, компетентността и професионализма на служителките. Едната от тях си загуби половин час да уточни един проблем, който аз имах с клона във Варна, въртя телефони, настоява и ми реши проблема. С усмивка ми се извини за създаденото неудобство, благодари ми и ми каза довиждане. И преди съм ходила там, и от една друга служителка имам същите прекрасни впечатления.

Та така. Не винаги в банките работят кифли.
Но със сигурност кифлите си умират да работят в банка.

8 коментара:

Анонимен каза...

И на мен ми се налага да ползвам услугите на ОББ-то всеки месец.И си е точно такава мъка,каквато я описваш.Опитах и в друг клон,близо до работата ми.Ама нямаше смисъл.Може би като назначат девойките и ги пращат първо на обучение,как най-бавно да работят.Сигурно не е много лесно да се движиш като дефектирал хуманоид.

waterfairy каза...

И аз имам точно същите неприятни наблюдения за ОББ - във Варна. Добре, че се отървах от тях. Макар че самата процедура по отърваването ми костваше 2 часа!

anotherstranger каза...

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан’ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна –
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта –
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи. :))

BORIME4KA каза...

Аз имам изключително неприятни наблюдения за Хеброс и по-малко неприятни за ОББ. Примерно в клона на Руски паметник в София имаше две служителки на ОББ - едната супер готина, страшно услужлива и т. н. Другата - тъпа, тъпа, та вдлъбната... Така че чувствата ми са смесени. Едно е сигурно - служителят на банката е нейното лице, така че след време като си направя банка, ще наемам само симпатични, усмихнати и лъчезарни хора!

barb michelen каза...

Hello I just entered before I have to leave to the airport, it's been very nice to meet you, if you want here is the site I told you about where I type some stuff and make good money (I work from home): here it is

Иво каза...

В ОББ ми се налага(ше) да си плащам семестрите, и атмосферата ми се вижда малко... непрофесионална ;) Ама не само там - принципно с моето будистко търпение е трудно някой да ме изкара от релси, но веднъж помня как излизам (тръшвайки вратата ;P) от кварталния клон на Експресбанк, псувайки на висок глас :D Представи си само за каква несговорчивост от страна на персонала говорим...

batence каза...

Ха, не позволявам аз да ми се наруши търпението без някой виновен да го отнесе и колкото повече толкова повече. Случвало се е да ме изкарат от равновесие и накрая да си излезна с усмивка. Ич да ми се не праат на интересни, че съм кат децата и нямам спирачки. Трябва и другите да станат като мен и тогава кифлите от банките и държавните учереждения ще си вършат работата.

Биляна каза...

Аз пък мисля, че персоналът не само се подбира, но и на него му се плаща по определен начин и се контролира да си върши добре работата. Така че въпросната банка няма извинение. Всеки е нормално да се движи по най-лекото съпротивление, което му се позволи, иначе трябва да е тъп.