вторник, 8 юли 2008 г.

За вегетарианството и други извращения

Аз съм вегетарианка от 7 години. Понякога хората ми се чудят, друг път ме съжаляват, мислят че се правя на интересна, или че съм просто луда. Задават ми и въпросии от типа на :

"Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци:
Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!?
Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?" (от Oxygen kills us)

Аз съм пораснала на село. Там има агънца, пиленца, теленца. Не знам колко от вас са чували писъците на животно, което водят да го колят. Не знам колко от вас са виждали очите му. Животните толкова ужасно много приличат на хора.

От друга страна, съм брала домати, царевица и кайсии. Никога не съм имала усещането че ги боли:) Това не означава, че не ги боли, разбира се. Но аз не усещам да им причинявам зло, затова не ми е гадно да ги ям.

Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде.

Това, като за петокласници:)

А за който е изкарал над 10-ти клас, може да се опитам да споделя по-сложните си прозрения...:)

Ние, хората, сме родени паразити. За да съществуваме, трябва да убиваме, да се храним от някой друг. Така сме устроени. А в същото време сме дарени със съзнание и емоции, възвишени мисли и желания. Моралът ни проповядва да не убиваме, да не нараняваме. Но телата ни искат своето. Да убиеш маруля не е по-добро от това да убиеш зайче, предполагам.

Растенията са съвършени. Те се хранят със слъчева светлина, вода и минералите в почвата, подарък от мъртвите им събратя. Малко хора знаят, че растенията фотосинтезират през деня , отделяйки кислород, и дишат през нощта, поглъщайки кислород и отделяйки въглероден двуокис. Те са достатъчни сами на себе си. Те са истинските господари на тази планета. Ние, както и всички животни, сме паразити, гости, пришълци или местни изроди. Сбъркани. Не умеем да се храним със слънчева светлина. Трябва да изпозлваме някой, който умее, за да си я набавим, тази светлина, силата в нея - през няколко посредници. Трябва да убием и откраднем от някой който я има. Защото искаме светлината на слънцето, въплътена в живот - аминокиселини, въглехидрати, витамини... Имаме ли право на това? Кой знае. Но със сигурност го правим.

So, fucking what? Масови самоубийства на природозащитници, с цел спасение на марулите едва ли се очакват...
Няколко насоки виждам аз.
Първо, да се ядат плодове и други такива неща, добиването на които не убива цялото растение.
Второ, да се научим да ядем по-малко (в това как ми се иска да успея...).
Трето, да ядем мляко и млечни произведения.
Четвърто, да ядем, месо, щом не може иначе, но не като невидели.
Пето и последно, да живеем живота си, със съзнанието че е щафета, на всички растения и животни загинали за да живеем ние, предали ни силата и живота си. Да осзнаваме, че живеем всеки ден, убивайки и изпозлвайки тези, от които се смятаме за по-добри и по-важни. Да се опитаме да докажем, че наистина сме добри и важни, че заслужаваме да живеем. Да търсим начини да проявим добрината си към света и да го обичаме с всяка част на тялото си. (знам, знам, и Амин! ще кажа накрая...)

Ами, това е.

9 коментара:

skoklyo каза...

Най-сетне нещо, с което да съм съгласен и да мога да коментирам без угризения. Е, съгласен в смисъл повече от 3/4, да речем, съвършенството на растенията ми идва множко :)

Случайна каза...

Защо, Скокльо? Не вярваш че райграсът е по-съвършен от теб?

skoklyo каза...

Не, не вярвам.
Може да има качества, които у мен липсват, но за сметка на това аз имам много повече други, които пък липсват на него.
Как решаваме кои са по-важни?
И какви са критериите за съвършенство изобщо?
Значи опираме до универсалното биологично правило: щом мога да победя райграса дори с две вързани ръце (като се изпикая върху него), значи съм по-по-най. Включително и по-съвършен :D

Говоря сериозно.

Григор каза...

@Скокльо: Ако се изпикаеш върху него, ще го подхраниш, вместо да го победиш. :-)

skoklyo каза...

Зависи от обстоятелствата.

Estranged каза...

Живот е нещо несъвършено. Растенията са по-съвършени от нас просто защото са по-малко живи от нас. А най-съвършено е мъртвото, например камъните. Те съществуват най-дълго и изобщо нямат нужда да добиват енергия.

Да видим сега възвишените растения. Растенията се задушават едни други, в гората ниските дървета остават в сянката на високите и умират. Плевелите взимат надмощие над доматите и картофите и т.н. Паразитните растения не ги споменавам дори. Природата просто е перверзна кучка, защото е базирала живота върху смъртта, т.е. върху рециклирането.

Повече по този въпрос съм написал в своя пост МЕСО

Mia каза...

Подобна тема е безсмислена; вегетарианството, както всеки друг начин на живот, е личен избор. Всяка една пропаганда по въпроса ми се струва по-скоро емоционално продиктувана от желанието за спор и самоизтъкване.
Да не говорим, че примерите, които си дала, са меко казано абсурдни. Кайсията да я боли?!? Кайсията (плод, дърво и прочее) няма осезателни усещания поради лиспата на нервна система. Но това е по-скоро в кръга на шегата, предполагам...
Относно живота и как е устроен чисто билогически: дори да приемем, че нашият вид е нещо УЖАСННОО по-различно от всеки друг бозайник на планетата, останалите хищници, които са неизменна и ключова част от глобалната екосистема, убиват за да се хранят. Няма нищо осъдително в убийството - закон за оцеляване, кръговрат на вещвствата, поддържане на популациите и т.н. Така че тезата, че убийството е нещо лошо отпада. Лъвът не се умилява от големите очи на антилопата, а прехапвайки артериите й изпълнява своята билогична функиция.
Убийството на животни не е само това, което възприемаш в буквален смисъл. За да имаш млечни продукти на масата, едно теле е било отбито от майка си. В малкия му телешки свят това означава смърт - дали от недохранване или от човешка ръка, разликата е минимална.

Случайна каза...

Миа, не знам защо всички които четат, пропускат едно изречение:
"Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде. "

Акъл на никого не давам. А на мен самата ми писна да ме питат и питат, и да ме гледат като луда, като кажа че не ям месо. Затова и съм обяснила.

Това, обаче, което ми прави впечатление, е че малко от "хищните" читатели тук биха заколили със собствените си ръце животно, дори вързано, какво остава да си го хванат и убият сами, дори не обсъждам това, да му прегризат гърлото...Ти можеш ли?

Случайна каза...

А, а колкото до умъртвеното от недояждане теле, защото аз му ям млякото.. явно теле си виждала само на картинка...