Тук трябваше да има един пост в който аз обяснявам как смятам, че трябва да се избегне драмата с изневерите, като не се счита изневярата за драма. И така нататък и така нататък...
Но вместо това ще ви разкажа една история, съвсем истинска, която ме остави в недумение и тъга, разбивайки много от представите ми за живота, любовта и секса.
Стана така, че се видях с един стар познат от Варна, за когото мислех, че заедно с жена си е намерил правилния модел да са заедно от дълги години, да се обичат, да си дават свобода и да не се нараняват.
Най-общо нещата изглеждаха така. Той имаше много сексуални контакти. Жена му имаше пълна свобода, но едва ли я изпозлваше много, защото гледаше дъщеря им. Според него, той обичаше неимоверно жена си и дъщеря си. Просто не можеше да прави секс само с един човек. Беше опитвал за около 2 години да е верен, докато дъщеря му била малка, но после осъзнал, че е по-силно от него. Жена му знаеше за всичките му авантюри. Той не я лъжеше. Той обичаше семейството си. Мечтаеха си за голяма къща на брега на залива. Той взе заем от банката, строи, мечта, обзавежда. Казваше, че се вижда как остарява до тази камина, мечтаеха си за още едно дете, за още много. По-късно сме говорили рядко, но казваше, че се чувства по-свободен и щастлив от всякога. Каза, че желае жена си както в началото на връзката им, че вече са заедно в сексуалните авантюри и са "суингъри". Каза, че има само една жена в живота му и това е тя. И всякакви такива...
После много време не бях чувала нищо за него и един ден той ми се обади по телефона и каза, че е в Русе и иска да се видим. Ококорих се, когато ми разказа, че вече живее в Търново. Оставил къщата във Варна на жена си и дъщеря си, взел си багажа и отишъл в Търново. "Ама какво стана?" попитах аз. "Влюбих се, Жужка, влюбих се така, както не съм се влюбвал никога". Мааалеееее...Ами какво стана с жената на живота му, с детето. "Оставих ги, Жужка, не можех да живея без другата, не можех да дишам без нея, исках да е до мен всяка минута. Нямах друг избор. Помолих жена си другата да живее с нас, в къщата, за да съм близо до тях и до детето. Но тя не се съгласи. И аз си тръгнах." И на колко години е тази, новата, чудната, запитах аз, цинично предвкусвайки отговора. На 18? на 20?. "На 40. По-възрастна е от мен с 5 години, има две големи деца." Ъ!?? "Отначало всичко започна със секс. Бяхме тримата с нея и жена ми. Прекара в къщи две седмици през лятото. Но после аз започнах да се влюбвам и жена ми усети. Исках да живеем заедно, но жена ми отказа. Не и се сърдя. За всички аз съм злодеят, но не можех да направя друго, разбираш ли. Влюбен съм. И съм много щастлив." Може би тук трябва да кажа, че той беше зарязал много добре платена(ама много) работа във Варна и беше започнал от нулата в Търново, месец без работа и после като търговски представител на голяма верига магазини. Изплаща голяма ипотека за къщата си, която поглъща почти всичките му доходи. Каза ми, че се чувства истински и жив и няма търпение да се прибере при любимата си.
Колко думи ми бяха на устата, колко въпроси и колко упреци, сигурно си представяте. Чувствах се като дете, на което са казали че няма Дядо Мраз. Не исках да си представям какво и е на жена му. Не исках да си представям какво му е на него. Не исках да си представям какво е на 5 годишната му дъщеря. Не исках да си представям какво е на новата му "жена". В крайна сметка, всички те са се опитали да са добри, честни и истински. А какво се е получило? Мога да нарека ситуацията с много грозни имена, но не искам. Мога и с красиви да я нарека, но нямам сили за това. Но в ушите ми звучат думите му, простички и зловещи "Какво можех да направя, влюбих се".
Бррррррр...
11 коментара:
Защо е това "Бррр" ?
Всичко много хубаво, само да не каже някога, че е направил огромна грешка като е оставил жена си. Защото точно в този момент от човек наясно с чуствата си, уверен и целеустремен ще се превърне в голям тъпанар.
Да, още предния пост ми се искаше да кажа, че сексът води до любов и то нерядко... но някак не успях да подбера думите си и се отказах да го напиша. Точно затова хората се въздържат от секс извън мястото, което наричат свой дом. Най-често жените се въздържат така, защото го усещат по-добре и защото по-трудно осъществяват сексуална връзка без любов. Това е положението и май всички го знаем, но никога не го признаваме на глас пред половинките си и затова повече харесваме да ни изневеряват тайно - така се надяваме, че по-трудно биха си признали, че са се и влюбили... тъжно, но факт.
Няма свобода, когато има любов и деца, за никого. Целият ни живот, свързан с отглеждането на деца и съжителството с човек до себе си, е пълен с компромиси и в това именно е красотата - да надскочиш собствените си потребности в името на близките си хора.
Изводът е - както човек, живеещ в моногамна връзка, може да се влюби в друг и да изостави партньора си, така може да го направи и човек, живеещ в отворена връзка. Не мисля, че това е аргумент в полза на единия или другия модел. Рисковете са все същите.
Права си, Дениа, именно това ме ошашави. Мислех че отворената връзка е по-добра. Но както гласи една изтъркана мъдрост, ако обичаш някого, остави го да си върви. Ако си тръгне, значи никога не си го имал. Ако остане, значи си е струвало.
А пък мъдрият зелен вика нещо подобно: "Train yourself to let go everything you fear to lose"
Хората твърде често мислят за изневярата като на нещо мръсно, лошо и какво ли още не. Истината е, че нуждата от секс е като всяка друга нужда. Къде и с кого, всеки решава сам за себе си. Важното е с партньора си да се изясните, за да няма недоразумения.
Всъщност за качеството на една връзка не се съди по това колко време продължава - една година или цял живот. Това няма значение, важното е да е пълноценна и за двамата. Според мен няма нищо "лошо" или "добро" в това, че твоя приятел е напуснал жена си. Се ла ви. Направени сме така, че да търсим щастието си цял живот. Като го намерим се спираме да му се порадваме.
Поздрави :)
Какво ще рече "никога не си го имал", можеш ли изобщо да притежаваш някого, освен ако не го държиш в някаква форма на зависимост?
Струва ми се, че човек винаги разчита на зависимост, независимо дали я съзнава и как я нарича.
И независимо как я защитава - дали с привлекателността на своите качества или просто с предпазване от чуждата привлекателност.
Security by design vs. Security through obscurity :)
Вероятно отворената връзка, която някои тук толкова възхваляват, е по-добра не заради самата себе си, а защото поначало хората, които могат да си я позволят, са уверени и привлекателни.
Но какво гарантира това? Нищо. Човек постоянно се променя, никога не е съвършен, оценките са субективни, винаги ще има по-привлекателни партньори - по характер, външност, години, интереси, състояние, професия, интелект, възгледи, спомени, какво ли още не.
Може би "отворената връзка" е утопия като всяка друга и редките примери за нейния успех крият под фасадата си доказателства за нейната обреченост?
Абе какво толкова лошо има човек да иска сигурност аз пък не разбирам? Какво му е грешното, заяото за мен това е правилното! Е баси! Аз ИСКАМ сигурност! А за мен твоят приятел си е чиста проба тип лигльо-егоист, който постоянно не знае какво иска и обърква живота на всеки, който се е докоснал до него.
"- Ама не, тази искам, ама после - онази, ама... , ама..."
И увенчава всичко с обезоръжаващото *любов*. АМАН!
Историята на твоят приятел звучи като приказка. Влюбих се, какво можех да направя? Дали ще чувства същото след 2, 3 или 5 години.Много силно се съмнявам. Налице е просто силен егоизъм. А такъв човек не може да обича дълго.Какво в същност е любовта, обаче?
Вариантът с двоен брак (харем) е отпаднал... Изглежда и отвореността има граници.
"# Предпоставки за привличането на самците към възпитанието на децата при предците ни възникват при осъществяването на прехода към изправено ходене и с увеличаването на обема на мозъка, в резултат на което децата се раждат безпомощни (физически неукрепнали), а това е и причината за удължаване на детството. Така възниква и необходимостта от материална поддръжка на пра-жената при износването и отглеждането на детето, което без такава подкрепа просто не би могло да оцелее.
# Единствен стимул за тази подкрепа от страна на самеца е можела да бъде (и е станала!) постоянната сексуална готовност на пра-жените, която е уникална в целия животински свят.
# Като резултат сексуалният акт се използва за постигането на две независими една от друга цели: първо, както и преди - за зачеването на деца, и второ - като отплата за материалните блага, които самците осигуряват на самките. Поради несъществената взаимовръзка на тези две задачи изобщо не е задължително самците да са едни и същи в първия и във втория случай. Т. е. налице е своеобразна комбинация между полиандрия и полигамия, при което полиандрическият елемент е обусловен най-вече от икономически причини.
# Преходът към съвременните форми на моно- и полигамен брак е обусловен от икономическото развитие на човечеството, което става причина да отпадне материалната природа на необходимостта жената да се отдава на много мъже."
Цитат на обобщението на главата за брака в Трактат за любовта
Публикуване на коментар