сряда, 23 декември 2009 г.

Болести и рицарски битки

Последните две седмици за мен и сина ми минаха под знака на безкрайно боледуване и традиционното играене на "Battle knight" в нета.
Ето някои прозрения, които ме осениха, докато се опитвах да обяснявам на малкия как стоят нещата с болестите.

"Представи си, че си в разгара на битка с опасен враг - жестока и безпощадна. Той напада, ти се отбраняваш, ти нападаш, той се изплъзва. Имаш ли време тогава да мислиш, че мечът ти не е достатъчно красив, или че си целият покрит с прахоляк и не изглеждаш достатъчно изискано? Не. Биеш се с каквото имаш, със всички сили и мислиш само за победата. Не се олакваш, че ти стискали обувките, защото няма време за това. Затова пием чая, макар да понагарча, мажем се със смърдящия мехлем, ядем чесъна без да се оплакваме и се потим с компреси от мед. "

"Ако имаш замък, който е нападнат от врага, и не ти стигат силите да се защитиш сам, какво ти остава - да повикаш на помощ наемници. Те вероятно ще ти помогнат, но докато живеят в замъка, може да изпочупят мебелите, да потрошат съдовете, може да направят замъка ти на нищо, тези своенравни наемници, и накрая да съжаляваш горчиво, че си ги повикал. Затова е добре да укрепваш собствените си сили а да разчиташ на наемниците само в много критични ситуации. Това е положението с антибиотиците. Те са наемниците на нашето здраве - неприятни, разрушителни, но някой път необходими."

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво на Вас,най-вече защото играете семейно Battleknight.И ние цялото семейство играем тази рицарска игра.Основатели сме на Хоспиталиерския Орден,който в момента е на второ място в Първи сървър,за наше съжаление.Заповядайте в Нашия Орден!Такъв Рицарски Орден в днешно време съществува и в реалния свят.Това е всъщност Малтийския рицарски Орден,чието посолство се намира в София до Паметника на Васил Левски.Там от един балкон се вее червено знаме с бял осмоъглен Малтийски кръст