Мислех си, че токът е това, дето кара лампата да светва, като цъкнеш копчето. То се оказа, че в тая работа имало много повече. Седя и се чудя, от какво може да изгори един диод - от високото напрежение, или от големия ток?
Изобщо, покрай приложните ми интереси към саморъчно направени енергоспестяващи лампички(засега теоретични), останах омагьосана от вселената, която бълбука покрай нас - незабелязана и многолика. Вселената на електричеството.
Мисля с възхищение за хората, които десетилетия наред са търсили надеждни и нестандартни начини да впрегнат и използват дивата сила на природата, превръщайки я в ток. Да, ток. Онова дето дебне в контакта и ръмжи тихо, чакайки да му дадем канал по който да се устреми към примрелите в очакване съпротивления и да изтръгне от тях светлина, топлина, звук. Да задвижи света ни и да го оцвети.
Искам да науча всичко за кондензаторите, диодите, бобините. За транзисторите и простите лампички, за релетата, за резисторите, за успоредното и последователно свързване. Искам да почувствам в сърцето си този голям малък свят на съвършенство и хармония. Искам да разбера.
6 коментара:
Николина Тесла ;)
Всъщност е доста просто. Насочено движение на електрони, мамка им миниатюрна. С всички произтичащи от това последствия.
Уинд, те не просто се движат, те танцуват феерични танци:) Обичам ги, мамка им миниатюрна;)
Ха, бившия ми командир в казармата също ги обичаше. И твърдеше, че малко ток от време на време е полезен. Тва след като по погрешка ми пусна няколко хиляди волта през пръстите (е, вярно - с много слаб ампераж). Палавник той :)
Хммм, за първи път чувам момиченце да харесва нещо миниатюрно :)
Винт, всички разбрахме, че си обратен мазо, нема се плашиш ;)
Публикуване на коментар