неделя, 16 януари 2011 г.

Лъч светлина

Случайно попаднах във форума на бгмама на тема за раждането в къщи. Да си призная, бях изненадана да разбера колко сериозно движение е това. Колко много жени съзнателно го избират и раждат дори седалищно разположени бебета в къщи. Дълги години раждането беше болна тема за мен. Собствените ми кошмарни преживявания при раждането на сина ми бяха оставили огромна травма в емоциите ми. За себе си бях решила, че ако имам второ дете ще го родя в къщи, пък каквото ще да става. И си мислех че само мъж на който му стиска да участва в такова нещо има правото да бъде баща. Защото да имаш дете е нещо на живот и смърт. Иска се сигурен човек до теб, който ще те подкрепи в най-плашещите изпитания. Но представа си нямах, че има книги, предавания, филми, училища за това. Жени и акушерки споделят опит и преживявания.Има уроци за бащите как да помагат и да облекчават болката.

Не знам какво да кажа. Изведнъж се почувствах ужасно щастлива, че такива неща се случват. Че хората се подкрепят и измъкват от лапите на болниците и меркантилните лекари, които ни убеждават че без тях сме загубени. Прекланям се пред смелите жени, които са се доверили на интуицията си и са поели риска да родят в къщи. А тотално свалям шапка на мъжете им. Не знаех че има такива мъже. Поне не знаех че има много. Просто останах без думи.

Понякога наистина си мисля, че светът е ужасно място, пълно с обреченост и студ, доминирано от хищни компании и населявано от хора, които се изяждат едни други в невежеството и пустотата си. Но в такива моменти като сега разбирам, че светлото си пробива път и не просто оцелява, а се прегрупира, организира и отвоюва територии. И сърцето ми се изпълва с вяра и надежда.

Тук можете да намерите много линкове по темата. Надникнете.

Хех, съвсем несвързано в главата ми изникна една картинка с Йода, държащ светлинен меч и надпис: "Can one ray of light save the world? Depends on who is holding it! "
Обичам ви:)

Няма коментари: