петък, 5 август 2011 г.

невидимо за очите

Най-хубавото е невидимо за очите. Казала една лисица.
Пред мен се нижат картини на весели хора, забвни хора, но ако погледна със сърцето си виждам само пустота. Толкова е остра нуждата в мен да почувствам невидимото, сетивата ми са изострени до крайност, а се блъскам само в мека като памук сива мъгла-уморяваща, обезкуражаваща, потапяща.
Стигам до крайности в желанието да усетя очертанията на настоящето, да се докосна до нещо истинско.
Червеното хапче или синьото хапче?...

1 коментар:

Не ме "разбра" ли? каза...

Познато, познато...
Бих цитирал обаче: "Единственият начин да манифестираш е да НЕ манифестираш..."