За яденето на праскови

Някои хора го могат, други не, и това си е. Яденето на праскови е цяло изкуство. Дето имаше един виц : "Какво е истинска смелост? Да ядеш праскова, облечен с бяла тениска"
Аз общо взето се справям и не се капя особено много. Наблюденията ми показват, че има няколко основни пункта, на които трябва да се обърне внимание:
-вакуумът е важно нещо, повече смучене;
-облизване на всичко, което се е изплъзнало от вакуума;
-никакво бързане;
-със зъбите внимателно, захапва се леко, за да не се разтече сокът навсякъде;
Ако вие имате собствени рецепти как се яде праскова, разказвайте.

Идеалното семейство

Сега тук, къде на майтап, къде на сериозно, ще ви разкажа как според мен трябва да изглежда идеалното семейство.
То се състои от един мъж и две жени. Жените, разбира се, е добре да се самоопределят като бисексуални. В идеалното семейство всички са равнопоставени, то не е харем. А ето и някои положителни ефекти, за които се сещам:
- В къщата винаги ще е много чисто. Две жени чистят повече от една.
- На мъжа никога няма да му се налага да полага усилия да стои буден след секс и да си говори нежно. Може да заспи спокойно, а жените да си говорят.
- Жените винаги ще си имат някой близък с когото емоционално да си споделят и да ги разбира и няма да обвиняват мъжа в коравосърдечие, или да се опитват да го променят.
- Изневерите рязко ще намалеят. Все пак, трима си е разнообразие. Освен това, ако трябва да се надлъгваш не с една жена а с две, и то в екип, ми се струва много вероятно да избереш порядъчността:)
- Готвенето ще е винаги на ниво .
- Жените могат да си помагат с децата.

Просто съвършено.

В името на щастливия потребител

Днес имах проверка от Комисията за защита на потребителите. Това са едни добри какички, които защитават безпомощните потребители от злите фризьори. На тях им плаща държавата, разбирай аз и потребителите, за да бдят. Проверката установи недопустими нарушения на Закона или Наредбата или икаквото е там за защита на потребителя. Първо, в ценоразписа е написано "официална прическа 25-35 лв". Това е противозаконно,
трябва да има една цена за една стока. На обснението ми че то има сто официални прически, някои отнемат повече време, други по-малко и аз едва ли бих могла да изброя всичките и да им сложа цена, ми казаха, че се слага най-високата цена в такъв случай. Така потребителят е доволен. Прави са. Що за противозаконни пориви имам аз, да вземам на хората според труда, който съм положила. Трябва на всички да се взема по равно. И по много. Така потребителите са по-сигурно защитени.
Другото ми чудовищно нарушение е че нямам Регистър за похвали и опкавания и прилежаща актова книга, или каквото на майната си беше това. Тоест нямам една специална тетрадка, която се купува от специалните книжарници и която служи за следното. Значи, подстригала съм аз някого, ама накриво, и той не е доволен. Връща се значи, този някой и пишем в книгата неговото недоволство. После аз го подстригвам както трябва и пишем един акт, където се подписва и пише че е удовлетворен. Опитах се да обясня че за мен доволните клиенти са не само смисъл и удоволствие от работата ми но и единствен шанс за оцеляване. И без актове и книги аз бих оправила всеки проблем, ако има такъв, дори винаги когато променя драстично прическата на някой клиент, му казвам, ако има нещо, което го притеснява, или не му харесва, като се погледа така, да мине, ще го променим съвсем безплатно. Да, ама те не всички фризьори били такива. Добре, да предположим че съм една безсъвестна печалбарка. И някой не е доволен, вижда ме че работя лошо и съм го направила на нищо. С кой акъл този нещастен клиент ще се върне аз да го оправя?. Че те ако ръцете са ми завряни в гъза, една книга за оплаквания ли ще ми ги извади от там? И дори ако все пак въпросният недоволен клиент се върне и си потърси правата, как ще докаже той, че това на главата му е мое дело? И след като ми се оплаче в тетрадката, мога ли аз да я изхвърля и да си купя нова, при положение че тази никъде не се заверява? И въобще що за идея държавата да се вре и да регулира отношения, които би трябвало да се регулират от самосебе си.
Нямам думи. Утре сутрин трябва да отида чинно да си взема акта или каквото е там, да представя свещените хартийки, който нямах днес и тогава вече клиентите ми ще бъдат истински щастливи. Алелуя!

Автогара

Пет и половина сутринта. Вървя по хладните сутрешни улици, градът е призрачен. Бездомно куче спи и потреперва в съня си. Стигам до автогарата. Там е някак странно оживено, сънено и нереално. Някакъв автобус скоро ще отпътува. На табелката пише градове в Испания. Хората започват да се качват. Дълги и вкопчени прегръдки, някакво момиче плаче, едно дете маха на мъж, който се качва, възрастна жена си тръгва бързо, като си крие сълзите. Сърцето ми се свива от някаква безименна паника. Обръщам се рязко, за да не гледам.
Понякога забравям колко е страшен светът.