Е-ма-е-са-са...

Прибирах се през детската площадка и видях момиченца да играят на ластик. И познатата от детството ми броилка : "Е-ма-е-са-са-е-са-са-пи-пи-я". Може би много от вас са я играли:)
Но си спомних какво ми каза Сашо, който е живял в Щатите за въпросната броилка. Бях потресена! Неразбираемите думички, които съм редила хиляди пъти, били спелувано Mississippi!
Само аз ли не съм го знаела това??

Красавицата и багера

Какво да кажа, освен, ай сиктир бе драги зрители!

Жива

Забравям понякога че съм жива. И после си го припомням. Спомням си за какво са ръцете ми, краката ми, корема. Спомням си как е правилно и хубаво. Умът ми получава простата задача да се кача на колелото и да не изоставам много от другите. И толкова. Спестени са ми безкрайните разсъждения уморена ли съм сега, искам ли, не искам ли да се натоварвам толкова, дали пък няма да е вредно да прекалявам, не е ли студен вятърът. Карам си и дишам с всички сили:) На моменти ми се плаче от усилието и разкъсващата болка в дробовете, обаче няма как да спра. И наградата ми е вятърът в косата и люлеещото се жито наоколо. А като стигнем до черешите наградите стават от друг порядък:)
И пак отначало се опасявам да се кача, чудя се имам ли сили да се задържа с ръце, колебая се дали няма да ми се плъзне обувката, и после, заразена от ентусиазма на другите, се катеря още и още, по-нагоре, до върха, където черешите са кръгли и сладки, а смехът ми е волен и знам че няма нищо страшно.
Балагодаря на тези хора покрай мен, които ми показват прекрасната простота на живота. Благодаря че съм жива!

За Закрилата на едно дете

От Нова година водя дело с бившия ми съпруг за увеличаване на издръжката на детето. Поредното заседание на 9-ти. Обадиха ми се от Закрила на детето да заведа сина си в петък в стая еди коя си за събеседване за изясняване за какво са му нужни толкова пари. Съдийката е постановила да се даде становище от Комисията за закрила на детето. Издръжката досега беше 50 лв, издръжката за която съм завела дело е 150лв. Голямо съдене падна, показвах какви ли не документи и становища, доходите ми за последните две години, справки декларации. Мъжът ми получава минималната заплата за длъжността си, възлизаща на 630 лв и някакви стотинки. Работи като инспектор за клон на международна фирма за одитинг на корабостроенето.
Не мога да разбера съдийката какво толкова разследва и се чуди. То не е ли ясно, че за да се гледа едно дете не като помиярче, трябват пари. Направо нямам думи за унизителната позиция на просякиня, която ми отреждат. Не може ли да се приема че детето има нужда от пари и да се накара бащаму да докаже, че няма? Защо някакви социални работнички в някакви стаи номер не знам кой си ще разпитват детето ми? Как може той да им обясни колко пари му трябват? Толкова е противно всичко това, че направо ми се реве.
Момичета, помислете си добре преди да раждате...