-Мамо,мамо,може ли на компютъра?
Синът ми пак е болен, навън вали. Затворени сме в къщи. Ясно че без компютъра няма да минем.
- Мамо,знаеш ли че "Же компри"-то ми тук може по-малко неща отколкото на работата ти.
-Знам, мамо. Тук сме с Уиндоус, затова.
-А на работата ти какво е?
- Линукс. Играта ти е направена за Линукс, затова там има повече възможности.
- А какво е Линукс?
Ех, ясно че няма да мина лесно. Оставям си книгата и разтърквам чело с длани. Това е един такъв разговор, като онзи за птичките и пчеличките...все трябва да се проведе някога. Усмихвам се мъдро.
-Казва се операционна система. Това е нещо като.. душата на компютърчето. Разбираш ли?
Синът ми ме гледа с широко отворени очи.
-Сериозно? Значи твоето компютърче има душа? Затова ли там играта е по-хубава?
-Амииии, може да се каже:-/
-А нашето компютърче в къщи...то няма ли душа?
(Ха сега де!)
-Има, разбира се. Само че тя е малко по-различна. Казва се Уиндоус.
-И как е различна?
-Амии,да кажем че е друг вид...
-Ама каква е разликата?
-Ух, виж сега, представи си че нашето компютърче в къщи е малко по-недружелюбно. Не обича много да си играе с другите и не си дава нещата...
-Аааа, като Георги от моята група....
-Нещо такова.
(Ех, Ники, извинявай, маме, за смелите интерполации, ама как да ти го обясня свободния софтуер...)
След минута размисъл...
-Тогава купете друг компютър. С Линукс.
-Всъщност няма нужда се купува компютър. Може само да се смени операционната система. Онова там, нали ти казах...
-Да бе, душата. Ами сменете я!
Разтривам още по-силно челото си с длани..
-Не е толкова просто. Баща ти не иска, понеже е свикнал с Уиндоус. Пък и повечето хора имат Уиндоус, така че могат да ни посъветват ако имаме проблем.
-Защо повеечто хора имат Уиндоус?
-Не знам. Така се е случило. Някои не знаят че има и друго.
-Затова ли баба ми каза че има много лоши хора?
-Не зная защо ти го е казала.
-Ами заради компютритееееееее....
-Едва ли го е казала заради това.
-Аз като порастна ще съм от добрите и ще имам компютър с Линукс.
(Ах, на мама GNU-супермена:) Вземам го на коленете си. Дали знаят пичовете които са правили Gcopmris че благодарение на тяхната игра синът ми стана почитател на Линукс. Дали знаят колко съм им благодарна, че когато сяда на компютъра съм спокойна, че няма да стреля като замаян гадове, а щереди балони, ще рисува къщи, ще учи азбуката, ще се състезава в смятане, ще се учи дори да управлява подводница. Гушвам го.
-Ники, имената понякога се променят, но същността остава. Някои неща са ти приятели, а други се опитват да те ...поробят. Не гледай как се казват нещата, а винаги се опитвай да разбереш какво е вътре. Истината е винаги вътре, а не отвън. Когато се научиш да разбираш същността, ще си винаги силен.
(Ах, прекалих... Разбрах по очичките му че изтърва нишката...) Размърдва се и ме бутва ме да му стана от мястото пред компютъра.
-Мамо, а какво означава "же компри"?
-Означава "Аз разбирам":)
-Наистина ли!? - личицето му светва. Поглежда ме съзаклятнически и докато влиза в менютата на играта си чувам да казва замислено
-Дааа,... разбирам...
10 коментара:
Тази история ме усмихна много. И ме зарадва. Защото е доказателстово, че наистина има шанс да научим онези, които идват след нас, как да се справят с Лошите... които и да са те :-)))
Твоят Ники е умно момче. Вярвам, че такъв и ще си остане, на колкото и години да стане. Сигурно е прекрасно усещането, че именно ти, не някой друг, го е създал. Не само като физическо присъствие, а като личност, която малко по малко се оформя пред очите ти, с твое активно съдействие. И това щастие е истинско...
Дай, Боже, всекиму, казвам аз ;-)))) И винаги да те радва (дори с пакостите си:-)))!
Истината,Алекс,е друга. Много е страшно да гледаш това малко, смело и лъчезарно човече и да осъзнаваш че си го родила само за да се наложи даго захвърлиш в месомелачката. И съзнанието че няма как да го предпазиш, въпреки желанието да го грабнеш, да го отведеш някъде и да бдиш като орлица над него цял живот. Това не помага. Налага се да го побутваш бявно към ръба, докато му говориш какви ли не неща, с надеждата че ще запомни нещо в суматохата. И накрая да му кажеш "скачай", като можеш само да му стискаш палци, защото не всики успяват. И ти идва да крещиш от безсилие, но разбираш че само той има силата да се изправи, или да се провали. И ти трябва да го дадеш на живота. Защото това вече е неговият живот и неговата битка. И остава само да се надяваш че някой ден, след много години, може би ще се окажете рамо до рамо в един отбор, пък дори да става дума за плажен волейбол:)Битките могат да бъдат какви ли не:)
Хммм :)
1) Френски
2) Линукс на работата, Windows вкъщи.
Случайно да познаваш една Френско-БГ фирма, която има офис в София-Прес и Дружба :) ?
Видях този постинг в блога на Григор Гачев и също ми напълни душата :)
Аз съм се чудил как да обясня някой ден на моите деца идеята за свободния софтуер, ти ми даваш насоки за това :)
А това, което казваш, че трябва да научиш детето да влиза само в битки и аз съм си го мислил. Ще ми се някой ден да имам правилният подход и да успея да възпитам дете по начин, който да е най-добър за него.
Дончо: На френски знам само няколко думи:) За "же компри" бях питала познати. Нищо общо с онази фирма:)А иначе, добре дошъл в блога ми:)
tervel: :) Дааа, децата са хубаво нещо, не само когато ги правиш:)))
И на мен ми стана приятно, четейки това. Всъщност името на програмата GCompris е абревиатура от GNU и compris, така французите наричат занимателните игри за "попълване" в списания и подобни.
И още нещо - операционната система е GNU, а не Linux.
Явор: Беше много интерсно да науча това за GCompris. Наистина не знаех. За G-то предположих, де. А за GNU си прав. Може би GNU-Linux е по-правилно? Не се задълбочих в обяснения тогава, достатъчно оплетено беше. Все пак наистина имената не са толкова важни, освен като уважение към хора които са посветили живота си на една кауза. Но ще имам предвид някой ден да се опитам да поправя грешката си:)
Не исках да прозвуча грубо...
Името GNU е важно, защото насочва хората към същината на нещата. Търсейки за Linux, човек обикновено попада на други работи. Освен това децата много по-лесно възприемат и произнасят GNU, свързват го и с гнуто от GCompris. Самият символ излъчва доброта и мъдрост. Естествено, идват и въпросителните - защо табанчето на GNOME не е копито, след като би трябвало да е краченцето на гнуто :-)
П.П. Пробва ли childsplay?
Не знам какво е. Ще потърся в Гугъл:) Имаш ли опит с него?
yavor@patilan:~$ apt-cache search childsplay
childsplay - Suite of educational games for young children
childsplay-plugins - Additional games for childsplay
След това инсталираш. Много е подобно на GCompris, само че писано на питон и доста по-леко. Децата ми имат повече опит ;-)
Публикуване на коментар