Голямо валене беше вчера. Аз се разхождах с една тънка рокличка с презрамки и както и да гледах към небето, все не ми се вярваше, че ще завали. Но заваля... Първо Елена (aka itilien) ме прибра в офиса си на сухо. И кока-кола ме почерпи:) Аз поседях, почетох книжка и като ми се стори че се е изваляло си взех раничката и си тъгнах. Ама то не било. Че като заваля..
Аз обичам дъжда. Обичам да ми е призрачно и сумрачно. Обичам да е влажно. Ама да ми съвсем мокро не обичам:(... И се започна едно прокрадване от магазин до магазин и от сладкарница до сладкарница. Някъде се застоявах повечко ако имаше интересни неща, или продавачките бяха мили. Някъде и много повечко, ако валеше прекалено силно. И когато все пак се добрах до салона, рекапитулацията беше следната:
купени:слушалки с микрофон за компютъра, много блестящо и хубаво червило, много блестящи и хубави сенки за очи, невероятната нова спирала на Максфактор, две книги (прекрасни);
изядени: една паста, две еклерчета, две целувки.
Положителното в цялата работа е, че не успях да си купя един бански на "Триумф" за 90 лева. Успях да избягам в дъжда преди продавачката да ме убеди да го пробвам:)
Освен това се случи нещо странно. Докато си вървях през центъра в един от промеждутъците, когато само леко валеше, и си бях вдигнала нагоре лицето към дъжда, някакъв пич ме настигна и ми каза "Извинете, гледам ви отдавна, бихте ли приела да изпиете с мен едно кафе?" Аз само ужасена казах "Не, разбира се!" и се забързах по площада. Веднага започнах да си мисля, че сигурно роклята ми е прекалено къса, или пък това блестящо червило дето си го купих(и сложих) изглежда твърде предизвикателно. Ужас! За проститука ли ме взеха? Или този беше някакъв маниак? Изглеждаше нормално. Погледнах се в една витрина. Не изглеждам предизвикателно. Даже като за това време на годината, направо безцветно. Хм... Сетих се как укорявах Луноходов, че не е заговорил едно момиче, което е харесал в супермаркета. Казах му, че хората не бива да са така мнителни и отчуждени. Че не бива да се страхуваш да протегнеш ръка, и че ако отсреща не я приемат, трябва да го направят с усмивка и с благодарност за комплимента, поне.
Та така...Ако някога пак се случи непознат да ме заговори в дъжда, мисля да му откажа, този път учтиво.
7 коментара:
Ами нещо естествено е някой да те заговори - защо ще му отказваш - пий едно кафе и го виж що за човек е.
Хаха, това ми звучи като някой току що изкарал шофьорските курсове за "пикап". :)
никсън: Аз май му утрепах дипломната работа...
А след като ти мина стреса, не ти ли стана хубаво, че непознат се е престрашил да те заговори?
Човек никога не знае откъде ще му излезе късмета, така че - знаеш ли коя врата чака да се отвори в момента, в който затвориш старата?
Ех, мен защо не ме заговарят непознати млади жени, докато се разхождам в дъжда... :)
itilien:Това с отварянето и затварянето на врати ми заприлича на течението, което става, понякога, като отваряш и затваряш врати и прозорци в къщи. За да няма непредвидени хлопвания и посипани по пода прозорци, трябва да се затвори всичко, да се отоври едното, после да се затвори, да се отвори другото. И така...Иначе...дали ми е станало приятно...Сигурно да.
ikew: Хех, не съм сигурна, дали ако те заговори непозната жена на улицата и ти предложи да пиете кафе, няма и ти да се стъписаш.
Ще се стъписам и още как :)
Само че по един "Уау!" начин, който не е никак притеснителен, по-скоро е... ами, "уау!" :)
А това, че така или иначе ще откажа, няма общо с евентуалното ми притеснение :)
Публикуване на коментар