сряда, 14 март 2007 г.

Гости

Ходенето на гости вече не е това, което беше. С носталгия си спомням студентските години, когато не се притеснявах да поканя приятелите си на гости. И ги черпех с чай, евентуално с бисквити:) Тогава да отидеш на гости и да ти дойдат на гости беше лесна работа. Нищо страшно.
А с годините нещата се промениха. Изпоженихме се, започнаха се едни тежки гостита...Едно правене на салати, мятане на пържоли, кексове..."имаш ли салфетки", "искате ли допълнително"...едно преяждане, препиване. И купища мръсни чинии, след като гостите си заминат. И...то да ти се отще. Е, ще кажете, ако ги цениш като приятели, няма да имаш нищо против да измиеш няколко чинии. Да ама не. Да не говорим, че като отворя хладилника и видя там малко сирене и малко масло и като си представя колко пари трябва да похарча, за "посрещна хората", съвсем ми се отщява. И става така, че много рядко каня гости и ми идват гости.
И ето че си говорих с едни мои клиенти, момче и момиче. За това как те си решават въпроса с гостите. И двамата са млади, вече завършили студенти и работещи, но все пак живеещи на квартира и така нататък. Казват, о, ние поне два пъти в седмицата се събираме с приятели в къщи. Идват, готвим заедно, после си разделяме парите за покупките, после всички си мият чиниите и си ходят. Преценили че така е много по-добре, отколкото да излизат по заведения да се виждат и да оставят там сума ти пари. Освен това, когато момичето очаква гости и се прибира от работа, това не означава че трябва да си счупи краката, че да успее да метне салатките и да изглади покривките и рошава, уморена и мръсна да се препира като първа прислужница, че да успее със всичко преди заветния звънец, когато дойдат гостите, а че се прибира, взема си душ, преоблича се и като дойдат гостите заедно запрятат ръкави и докато си дрънкат си готвят и после си хапват вкусно и пак без да се помайват раздигат масата и мият чинии. И после тя си ляга и сутринта е свежа и бодра за работа. Красота.

Струва ми се че бих искала точно така да ходя и да ми идват на гости. А вие какво мислите?

9 коментара:

skoklyo каза...

Улегнали хора сте, ей! :)
Винаги ме е учудвало това с "посрещането на гости", като че ли идва официална делегация за подписване на търговско споразумение. Ама пусти обичаи и ритуали, кво да ги правиш ...

wH1sp каза...

Не знам дали след време и аз ще мисля така, но тъй като за момента съм с три ръце съгласен, мисля, че това е един от най-приятните начини човек да осъществи нещо подобно в града. Особено ако компанията е от хора, които споделят "що годе" един свят :)

Анонимен каза...

Много е условно това с посрещането на гости. Да, безспорно и аз не съм фен на това да се прибереш след работа, да запретнеш ръкави за 2ч. чистене и готвене, цяла вечер да не си седнеш на д-то, защото искаш яденето да е топло и пр. А и в нашето настояще рядко можеш да комбинираш време и средства в желаните от теб количества.

Вкъщи често идват гости, а аз обичам разнообразието. Затова и ги посрещам по различни начини. Понякога си готвим заедно. Друг път се случва така, че съм в настроение и имам време да поглезя хората около себе си. Тогава сама приготвям разни нещица. Във века на полуфабрикатите придобива ценност факта да сготвиш нещо сам/а, защото това е един от многото начини да проявиш лично отношение. Дори да са най-елементарни бухтички. Нито струват кой знае какви пари, нито изискват специални умения.

Последно май пък си поръчахме пица - все гледам по филмите как хората си поръчват и им носят пица. Та, реших да пробвам и това :-)

И все пак предполагам, че всеки си има нещо, което не би оставил гостите му да свършат. За мен едно от тези неща е миенето на чинии. Рядко приемам помощ за отсервиране, а гостенин да измие чаша/чиния - това си е цяло изключение. Досега съм позволила това на точно трима човека. Вярно, че искам гостите ми да се чувстват комфортно и уютно като удома си. Но все пак аз съм домакинята и това е моят дом, а не някаква палатка сред природата. Пък и що за уважение към гостите?
Не мога да отхвърля изцяло нито отговорността, нито преимуществата, произтичащи от гостоприемството, каквито и да са времената. А изключенията са само за специални хора. Имам си мотиви и за правилата, и за изключенията :-) Сега само споделям опит.

Роси

Анонимен каза...

Аз мисля, че бих разрешила само на трима или 4 от моите близки приятели да домакинстват в кухнята ми и да ровят по шкафовете. Не защото са/или не са/ подредени,или че нещо може да бъде счупено. Просто това си е моя територия. Гостите планираме за почивните дни,а не през седмицата. Предпочитам един път да се подготвя, макар и с повече притеснения,но след това два-три пъти да гостувам.Не препиваме и не преяждаме изобщо. Караме я все по-семпло с по-малки по количество,но по-различни и особени ястия като варираме с подправките.
Със съседи се събираме често само на по едно питие и сладки приказки без предварителни уговорки.

itilien каза...

Мога да посрещам гости и по двата начина. Има хора, които не ги бива в готвенето, но това не значи, че не искам да ги нахраня и да се чувстват уютно у дома. Има хора, които готвят много добре и ми е приятно да го правим заедно, тъкмо може и да понауча нещо ново.
А за чиниите си имам миялна. :-Р

Анонимен каза...

мразя да ми пипат в кухнята:))
тя си е най-моята моя територия в къщи:))
предпочитам да дойдат в къщи на по-широко и по-удобно-миялни али бали и най важното е да е добра компанията:)

Анонимен каза...

Ние често имаме гости за уикенда на вилата. Там си важи в пълна сила правилото - всеки по нещо. Един ще напазарува едно, аз ще съм приготвила друго. Всеки се включва с каквото може - и никой никого не задължава. В противен случай просто не бих издържала цяло лято да слугувам. А и нашите гости са си свикнали с тези обичаи. Изключения правя само при специалните поводи - рожденни, именни дни и т.н. Тогава се престаравам за всичко!

slideworld каза...

Май още съм на фазата както стане и не ме интересува много . Повечето пъти май се стига до някакъв алкохол , за предпочитане или всеки да носи или да се съберат хората и тогава да се мисли какво ще се взема. Това само когото посреща да урежда всичко / ядене , пиене / в сегашния момент ми се струва недопустимо . Който може да си го позволи му е все там , а който не ... измисля . Вече и спрямо роднини постъпвам така не мога да им смогна на разходите иначе.

arhivatora каза...

аз поне правя нещо подобно от години;
бъбренето между "подай ми ножа" и "кама ви го черпакот" е прекрасно, но никога и в никакви обстоятелства няма да карам гост да мие чинии след себе си; не зная защо, но това е граница, която не мога да прекрача.
гостите не мият.