Има някои теми по които се паля много и една от тях е плюенето на България. От българи. От блога на Iffi попаднах на тази публикация. Отнася се за създаването на сайт, в който да се предлага на българите в чужбина работа в българия, съобразена с квалификацията и образованието им. Дали този сайт ще просъществува и дали реално ще помогне на някого не се знае, но идеята е хубава. В крайна сметка, допреди няколко години и jobs.bg беше смешен с няколкото си обяви.
Но това, което ме отврати, беше злобата, с която коментиращите пишат за България. Не ми хареса. Много неща ми се прииска да им кажа. Но едва ли има смисъл. Много хора са си тръгнали от тук. И едва ли могат да бъдат упрекнати. Отчаянието която заля тази страна беше тотално. Някои са били по-смели или с повече късмет, да отидат "там". Всеки има съдбата си. Някои се връщат пак, уморени от благополучие и "лесен живот". Някои остават, защото пачките са по-дебели. Това няма никакво значение. Но за да се обърнеш да наплюеш България, като смачкана мръсна хартийка, трябва да си наистина жалък плъх. Точно тези хора, които бяха писали във форума, може би е по-добре че няма да се върнат. Защото колкото и да си квалифициран и умен, по-важно е да имаш душа. И това е България в която искам да живее детето ми - духовна, силна, различна.
3 коментара:
Тези, които са "избягали" са го направили с илюзията, че ще имат по-хубав живот в чужбина. Но истината е, че емигрантският живот е гаден и за тези хора мисълта, че ако бяха останали в БГ, нямаше да имат кой знае колко по-лош живот и щяха да бъдат у дома си е доста неприятна и затова плюят страната си.
Подкрепям казаното. Имам познати, които за възможностите си (лични и професионални качества) не живееха зле в България, но в чужбина не получиха никакво развитие.
Затова пък я плюят.
Плъхове е подходящо сравнение.
Правя и реално сравнение с хора, заминали за чужбина, които са се развили и са направили нещо - пари, кариера, плащат образование на децата си - отношението е друго.
Отношения има всякакви :) Трудно е да се обобщи. Аз все още съм тук и се чувствам добре, но не защото съм в България, а въпреки това. Напоследък България ми е твърде твърде далеч от духовното :(
Има хора, които не са направили кариера, пари и пр, но се чувстват по-добре на други места отколкото в родината си. Имам такива познати.
Сещам се и за Пол Гоген, който е имал еснафските си удобства и пр., но е зарязал всичко за да рисува, а в Таити е намерил истинската си родина. Умрял е болен от сифилис и щастлив :)
Трудно е да се обобщи. А всеки от нас плюе по едно или друго. Ето ти плюеш по тези, които наричаш плъхове. Те плюят по България. Аз по нещо друго :)
Публикуване на коментар