Моят абсолютен свят

Прав е Пешо, че абсолютният свят е относителен:) Но закъде сме, ако нямаме няколко аксиоми*, за които да се държим здраво в нашето препускане през здрача...

Моята първа аксиома е, че любовта е по-важна от всичко. Че животът е бледа сянка, хвърлена от пламъка, който гори в сърцето ни. Всичко е подчинено на любовта. Глупавичка аксиома, ще кажете. Глупавичка е, да. Но - аксиома:)

Втората ми аксиома, че хората са равни. Раждат се равни и умират равни. Животът ги огъва, моделира, наранява, принизява, извисява, но дълбоко в себе си, всички са децата, които са се родили. Невинни и с широко отворени очи...

Третата ми аксиома...всичко трябва да е "честно". Опитай да дадеш, когато получаваш. Трябва да има равновесие.

Ето, това са моите аксиоми. Те съставят моя абсолютен свят. Случайно създаден, по силата на възпитанието и царящите някога ценности. Нито добър, нито лош. Но за мен препоръчителен:) Когато се опитвам да прескоча аксиомите си, да ги заобиколя, получавам само хаос. Понякога се опитвам да надникна отвъд тях, плахо и внимателно. Нещо като упражненията в час по математика, "Какво ще стане, ако 2+2=5". Но само за малко и само умозрително. Някой ден, може би, ще се науча да плувам в хаоса, може би ще освободя съзнанието си напълно и няма да имам нужда да се държа за нещо. Но едва ли.
Ницше бил казал:"Ако прекалено дълго гледаш в бездната, накрая бездната ще погледна в теб"

Затова - да е ясно : Любимият ми цвят е зелен, харесвам латино музика, обичам пица, защитавам животните, не харесвам немски коли, чета фантастика, влюбвам се дълбоко, не съдя хората, нося маратонки и винаги се опитвам да си плащам дълговете. Да, абсолютно!

*аксиома - в математиката, твърдение, което се приема за вярно без да се доказва. На основата на това твърдение се гради цялата по-нататъшна структура от разсъждения.