Една песен ми беше в главата тези дни. Винаги я свързвам с любовта. Тя си Е за любовта, онази голямата, по-голяма от която не е съществувала... Знам че е стара. Всички обичат хубава стара музика. Хубавата стара музика е музика, създадена много отдавна, за да ни радва днес. И толкова. Някакви хора тогава са пели и подскачали, за да ги слушаме днес и да се забаляваме, какви са смешни и странни, ама яко пеят, ебаси. И толкова.
Потърсих "клип" на тази песен и намерих "запис", защото тогава клипове още е нямало:) И годината на записа ме удари в очите. 1972. Тогава съм родена. Тогава още ме е нямало, хората пак са страдали, обичали, разкъсвали са се от копнеж и мъка. Защо си мислех, че ние сме измислили любовта? Някога, тогава, и преди това, същата болка и надежда, същата страст и омая. С други дрехи и смешни прически, но същата.
Хората се мислят за господари на света. Защото не виждат безсмъртното сияние на онази, всевластната, неумолима, проникваща, изпепляваща, разкъсваща, убиваща и пак промъкваща се в родените по-късно, увиваща се около телата им, грееща, пареща, мълчалива и безумна. Любовта е единственият господар на този свят.
Кой е измислил любовта? Никой.
Тя нас е измислила...
"Parla piu piano..."
5 коментара:
Звукът наистина бърка на човек в сърцето.
???Некачественият звук?
Какво щастие че живеем във времена, когато можем да си позволим високо качество във всичко - звук, забавления, начин на живот. И ще става все по-добре...
Усещам ирония, а го казах в положителен смисъл; можех да употребя "мелодия" или "песен" наместо "звук", но пак щеше да бъде непълно.
Ето едно друго изпълнение, по-умерено, но не "бръква в сърцето" толкова, както и да приемаш този израз :)
http://youtube.com/watch?v=ZIm1qMXEfNM
Много добър пост... Все по-рядко срещам такива из т. нар. блогосфера. Знам, че е тъпо да кажа просто много добър пост, но ме остави с отворена уста и трябваше да кажа нещо...
ще кажа само че настръхнах цялата до като слушах песента
Публикуване на коментар