"И нека който е безгрешен да хвърли първия камък..."
Сякаш по правило знаем, че всички сме грешни, всички сме порочни. Свикнали сме да живеем с това. Всеки има своите слабости.
Някои пушат, други са зависими от хазарта, някои пият, някои се тъпчат с храна, някои са работохолици. Толкова много пороци има, че едва ли мога да ги изброя.
Това което често се случва, е в опитите да изкореним един порок, да паднем в прегръдките на друг. Например често отказващите цигарите започват да се тъпчат с храна. Алкохолиците, които спират да пият, започват да пушат много.
Но къде започва всичко? Бебетата се раждат чистички. Къде по пътя им се издълбават дупките в душата им, които после да се опитват да запълнят със цигари алкохол, безразборен секс, храна, наркотици?
Проблемът с отказването от пороците не е ли добрият стар проблем с намирането на енергия? Когато съм щастлива и силна мога да се противопоставя на тъмнината в мен. А дали мога да съм толкова щастлива и силна, че да я изкореня? Хм.
Вие как се борите с пороците си?
4 коментара:
Не бих казал, че храната е порок. Същото се отнася и за цигарите и алкохола. Още по-малко пък сексът би могъл да се класифицира като такъв.
Порок е всъщност прекаляването с тези неща, загубата на мярката. Даже не само с тези, а с всичко. Може би дори и с любовта...
Защо приемаш като презумпция, че бебетата се раждат "чистички"?
Боря се с пороците като се страхувам от тях. Истината е, че ако го нямаше този страх, отдавна щях да съм се превърнала в алкохоличка. Сега всичко избива в агресия и неоправдано лошо отношение към всеки, който ме закачи в неподходящ момент. Ето с това свое тъпо поведение не мога да се преборя, въпреки че го осъзнавам.
В щастието е решението наистина. Радостта премахва нуждата от други стимуланти.
Проблемът с пороците според мен е във вродената човешка ненаситност за все повече, и повече, и повече ... от всичко.От нея се получават дупките, които биват запълвани в последствие по различни начини.В този смисъл бебетата не се раждат чистички.Ненаситността е заложена в човешката природа с цел да се стимулира развитието.Човекът не е създаден да бъде щастлив/или поне не и през по-голямата част от живота си/.
Публикуване на коментар