вторник, 26 август 2008 г.

Мислите ми са въжета...

Мислите ми са въжета. Овързват ме цялата. Не мога да помръдна, не мога да избягам. Едва си поемам дъх и ярост стяга гърлото ми. Това са само мислите ми. Мога да се освободя от тези въжета, мога да ги разкъсам с едно мигване на клепача. Трябва само да поискам. ..Мислите ми са въжета. Задушаващи, безмилостни въжета. Кога ще се освободя от тях?
Напрягам всички сили да го направя...и усещам как политам...
И в секундата преди удара, разбирам...Мислите ми са въжета, който са ме държали да не падна в пропастта...

1 коментар:

MixMan каза...

Много силно, Жу. Въжетата ми напомниха ето това, на една позната от Русе е:
Просто жена

Също много любимо:
Ако ти дам...?