вторник, 4 ноември 2008 г.

За изневярата

Гледах тези снимки и хем се посмях, хем ми стана жал, особено за Стив:))
Тази жена, явно е готова да го съсипе, заради предателството му. Половината от мен си каза: Бахти тъпата кучка! Другата половина, която знае какво е да си майка и домакиня и да се чувстваш прецакана, че някой си гледа кефа, докато ти се заравяш в умора и "грижи за семейството", неоценена, необичана, не-желана, си каза : Така му се пада!
А къде е грешката?
Ето как ги виждам аз нещата.
Човек се жени, или встъпва в дълбоки взаимоотношения с представител на другия(обикновено) пол, защото такъв е моделът. Да излезеш от "старото" семейно гнездо и да създадеш ново. Искаш или не искаш, старото ти отеснява. Там си в ролята на "малък" , обгрижван, но лишаван от свобода. Не че родителите ни са лоши, просто и те не могат да избягат от модела. Да живееш сам също е лошо, защото всеки се нуждае от някого до себе си, независимо дали си го признава. Самотата опустошава, освен ако не си йога-мъдрец:)
И така, като един средностатистически човек, ставаш на пододяща възраст, когато по една или друга причина, решаваш, че си намерил човека за себе си. Често тази причина е поразяваща любов, в кето няма нищо лошо. И нека музиката свири!
Обаче любовта си е любов, парите са си пари, а мръсните чинии са си мръсни чинии. И тук започват пазарлъците. Оказва се, че влизайки във връзка, ти някак негласно се ангажираш с определени задължения. Така се смята за правилно и твоята половинка очаква това от теб, без да ти го е казал/а изрично. Очаква се една жена да се грижи, очаква се да поднесе вкусна храна, очаква се мъжът да купува подаръци, очаква се да защитава. Като цяло, нищо лошо, ако и двамата са съгласни с "договора". Съгласните с договора образуват перфектните семейства. Ех...
Но тук става дума за неперфектните...
Жената не обича да мие чинии, мъжът не е съгласен да изкарва повечето пари, женатата мрази да пере чорапи, той отказва да бъде романтичен...
Следват разправии, сътресения, като част от връзките се разпадат още на този етап, но някои се запазват, благодарение на това, че и двамата се "огъват" да влязат в ролята, която се изисква от тях. Не че са чак такива лицемери, просто оказват малко насилие над личността си, за да запазят нещо, което е ценно за тях, а именно "заедно"-то.
Тук ще продължа само със сексуалния аспект на нещата, защото иначе ще стане прекалено дълго, но нещата са същите в цялата сфера от взаимоотношения в семейството.
Та, за секса....Прието е, че хората от една двойка нямат сексуални контакти извън нея. Защо и кой го е приел това(мамичката му) никой не знае. Но така се смята. Със сигурност природата не смята така, защото въпреки легендите за сексуална моногамия, които слушаме, мъжете и жените повече или по-малко са полигамни. Обществото казва едно, но хормоните ни друго. И се започва голямата битка...
Впрочем, тук е моментът да кажа нещо, което уж всички знаем, но някак все забравяме. Обичта и сексуалното желание са отделни неща. Могат да съществуват както заедно, така и поотделно.
Но понеже "обичам някого" ="не му изневерявам" = " не спя с други", се оказва, че за да не загубим нещо много ценно за нас, а именно обичта, присъствието и подкрепата на много любим човек, се налага да си подтиснем сексуалните желания. В крайна сметка, какво толкова, ние подтискаме толкова много желания у себе си. Подтискаме желанието да убием някого(признайте си, случвало се е), подтискаме желанието да спим със сестра си, подтискаме желанието да вземем нещо, което не е наше(кола, рокля, фризер със сладолед:)). Така се предполага, че е устроен животът.
Спазваме правилата.
Но... Освен битката с хормоните ни, които нашата психика води, тя трябва да води битка и със всички зрителни и слухови сексуално възбуждащи послания, които ни заливат. Жени с вълнуващи гласове, сякаш тъкмо преди оргазъм, четат новините, секси мацки рекламират всичко, за водка Флирт няма да казвам, ученички си разхождат пъпчетата, ученици си разхождат бицепсите, коси, гърди, устни, дрехи, всичко е в играта, всичко крещи : СЕКС! СЕКС! Има за всякакви вкусове. Има невинност, има вулгарност, има елегантност, но всичко е секс. Красиво се отъждествява със секси. И докато вървите по улиците и ви залива целият сексапил на света, изведнъж се чувствате ограбени, защото за вас той е забранен, защото вече сте направили избор. Дали е добър този избор, или лош, няма значение. При всички случаи остава смътният горчив вкус в устата, на нещо изгубено, пропуснато. Даже да не смеете да си го признаете.
В началото на връзката, разбира се, всичко е по-лесно. Свързва ви силно сексуално желание. Много лесно е да си представите как на вас могат да завиждат за това, което ще ви се случи след малко в къщи:). Но времето минава и сексът е все по-малко и по-обикновен. Всички опити да бъде разнообразен и съживен дават само временен резултат. И въпреки че сърцето ни може да е привързано към все същия човек, очите ни сами се изплъзват, оглеждайки за нови обекти на желанията ни. Затишие пред буря. И ето че се случва! Дали ще е ученичка на годините на дъщеря ни, дали ще е интелектуалка на средна възраст, дали ще е шофьор на такси, или инструкторът по йога...Случва се! И хормоните се взривяват, желанията политат. И започва драмата. Как да съвместим усещането за най-хубавото нещо, което се е случило в живота ни напоследък с мисълта за ужасното престъпление, което то представлява? Как да се видим в ролята на предатели? На мерзавци? Как да оправдаем "мръсните" си желания? Сигурно сме много лоши, щом можем да причиним това на него/нея, който/която толкова много ни обича. Какъв изход от лабирирнта може да намери обърканият ни ум? Какви възможност остават?
Остават две възможности.
Първата е да лъжем. Ако никой не е разбрал, все едно не се е случило. Никой не е наранен, никой не ни обвинява. Разпределяме обичта и секса на различни места и всичко е наред. Но първото което трябва да правим е да лъжем всекидневно някого, който ни има доверие. Не знам много за филтрите, но знам, че да лъжеш някого, който те гледа в очите, създава дълбока психологическа преграда между вас, която започва да затъмнява съпричастността, обичта и близостта ви. Готово! Сега остава само да ви хванат. Ах, Стивън!
Втората възможност е да намерим прични да сме недоволни от стария ни партньор, което ни оправдава за насочването към нов. Прични, разбира се винаги има и тогава, най-често по бързата процедура, разбираме в каква голяма грешка сме били досега и че най-после сме намерили любовта на живота си. Следва раздяла със стария партньор и нова идилия. Най-често процесът се повтаря, което води до "серийна моногамия" и в крайна сметка до цинизъм и самота:) Понякога, обаче, ако са намесени деца и материална зависимост, нещата спират до там да не харесваме вече този, с когото живеем, но да сме принудени да запазим формално отношенията си. Е, това вече е латино сериал! Омраза, дебнене, забранена любов. Някои хора го играят цял живот.

Доста безнадеждно звучи. Аз разбира се, за толкова години успях да си измисля някаква теория как може да се прескочи драмата с изневерите, но за нея ще ви разкажа в слядващия пост.
Интересно ми е какво мислите вие по въпроса.

13 коментара:

Канев каза...

Добре написано.
Все пак си мисля, че никой не знае точно колко *гамни са хората. По Дискавъри, или някой подобен канал, преди време гледах филм, в който разказваха за полигамията. Общо взето твърдяха, че ако не е обществена норма, като в някои ислямски страни, полигамията също не работи много добре. Даваха за пример хипарските комуни в щатите през 60те години. Повечето почвали с абсолютна разкрепостеност и всеки правел секс, с когото му се иска, но след 5-6 месеца хората все пак се събирали по двойки и почвали да се ревнуват и т.н. Така че, аз поне си мисля, че хората са моногамни попринцип, но съдейки по статистиката, не всички сме моногамни само с един човек за цял живот, както повелява християнския морал. Май серийната моногамия е доста естественото състояние.

Madame Banitza каза...

никога не съм искала да "прескоча драмата с изневерите", затова си пердашех през тях направо и без угризения. всеки път ново и интересно и ти връща вкуса на онова позабравено в дългата връзка чувство. но последната така ме разпердушини, че след това някак съвсем естествено загубих интерес. пример как неморалното по естествен начин те възпитава в морал.и така си остана. странно, но факт.

Mira каза...

В заключение мога да добавя, че човекът освен полигамен е и егоист... и май повече егоист :)

И да знаеш много хубаво пишеш! :) Едно такова искрено и топло. Добавям си те в любими :)

Анонимен каза...

Препратиха ми статията. И на други им е харесала. На мен също. С нетърпение очаквам следващия пост. Анонимен съм, защото ме домързя да се регистрирам.

Анонимен каза...

Човек сам си избира каква любов да има.

Unknown каза...

И за какво са всички тези драми, когато хората в една двойка могат просто може да се разберат да си изживяват тръпките без това да се смята за престъпление и смъртен грях. Знам, че е много трудно трудно да се оттървеш от ревността, но си заслужава. И да, това решение определено не е за всеки, но при нас работи.

Анонимен каза...

Ами “постим" известно време докато много ни се иска да "топнем" перодръжката в по-нова мастилница.

По някое време откриваме, че си е заслужавало.

Постът е искрен и правдив за мене само разбира се.

Мъж съм, ако има значени за статистиката.

Анонимен каза...

За България часовникът на блога е с един час напред - оправи го и изтрий поста.

Unknown каза...

Последният анонимен: Кажи ми по една причина да оправя часовника и да изтрия поста и ще се замисля.

Анонимен каза...

Казвам:

1. Повечето от читателите са от България и е хубаво времето, в което пиша това да е реално.

2. Изтриваш поста, защото е технически - не отразява мнение или лично отношение, а цели техническа промяна.

вторник ноември 18 20:35:29

Сравни с времето на блога

:-)

Анонимен каза...

Аз съм последните три анонимника !

Анонимен каза...

Пак се сетих, че бавно вдявам - моя пост изтрии! :-)

Анонимен каза...

Съгласен съм със Случайна и с Denia. Много неща могат поне да се договорят. Смятам обаче, че чувства и поведение не могат да се предвидят достатъчно добре. Пример, днес мога да смятам, че не ми пука ако спиш с друга, но утре, когато спиш с нея, просто пощурявам. Затова смятам, че най-правилното решение е равнопоствеността. Смея да кажа, че съм бил почти от всички страни в ситуация като изневярата. Решението за мен е моногамността. Да искам и други, на само като си представя моята с друг и най-сексапилната жена губи очарованието си. А лъженето ми е твърде натоварващо, когато се налага да го правя добре.