За изневярата

Гледах тези снимки и хем се посмях, хем ми стана жал, особено за Стив:))
Тази жена, явно е готова да го съсипе, заради предателството му. Половината от мен си каза: Бахти тъпата кучка! Другата половина, която знае какво е да си майка и домакиня и да се чувстваш прецакана, че някой си гледа кефа, докато ти се заравяш в умора и "грижи за семейството", неоценена, необичана, не-желана, си каза : Така му се пада!
А къде е грешката?
Ето как ги виждам аз нещата.
Човек се жени, или встъпва в дълбоки взаимоотношения с представител на другия(обикновено) пол, защото такъв е моделът. Да излезеш от "старото" семейно гнездо и да създадеш ново. Искаш или не искаш, старото ти отеснява. Там си в ролята на "малък" , обгрижван, но лишаван от свобода. Не че родителите ни са лоши, просто и те не могат да избягат от модела. Да живееш сам също е лошо, защото всеки се нуждае от някого до себе си, независимо дали си го признава. Самотата опустошава, освен ако не си йога-мъдрец:)
И така, като един средностатистически човек, ставаш на пододяща възраст, когато по една или друга причина, решаваш, че си намерил човека за себе си. Често тази причина е поразяваща любов, в кето няма нищо лошо. И нека музиката свири!
Обаче любовта си е любов, парите са си пари, а мръсните чинии са си мръсни чинии. И тук започват пазарлъците. Оказва се, че влизайки във връзка, ти някак негласно се ангажираш с определени задължения. Така се смята за правилно и твоята половинка очаква това от теб, без да ти го е казал/а изрично. Очаква се една жена да се грижи, очаква се да поднесе вкусна храна, очаква се мъжът да купува подаръци, очаква се да защитава. Като цяло, нищо лошо, ако и двамата са съгласни с "договора". Съгласните с договора образуват перфектните семейства. Ех...
Но тук става дума за неперфектните...
Жената не обича да мие чинии, мъжът не е съгласен да изкарва повечето пари, женатата мрази да пере чорапи, той отказва да бъде романтичен...
Следват разправии, сътресения, като част от връзките се разпадат още на този етап, но някои се запазват, благодарение на това, че и двамата се "огъват" да влязат в ролята, която се изисква от тях. Не че са чак такива лицемери, просто оказват малко насилие над личността си, за да запазят нещо, което е ценно за тях, а именно "заедно"-то.
Тук ще продължа само със сексуалния аспект на нещата, защото иначе ще стане прекалено дълго, но нещата са същите в цялата сфера от взаимоотношения в семейството.
Та, за секса....Прието е, че хората от една двойка нямат сексуални контакти извън нея. Защо и кой го е приел това(мамичката му) никой не знае. Но така се смята. Със сигурност природата не смята така, защото въпреки легендите за сексуална моногамия, които слушаме, мъжете и жените повече или по-малко са полигамни. Обществото казва едно, но хормоните ни друго. И се започва голямата битка...
Впрочем, тук е моментът да кажа нещо, което уж всички знаем, но някак все забравяме. Обичта и сексуалното желание са отделни неща. Могат да съществуват както заедно, така и поотделно.
Но понеже "обичам някого" ="не му изневерявам" = " не спя с други", се оказва, че за да не загубим нещо много ценно за нас, а именно обичта, присъствието и подкрепата на много любим човек, се налага да си подтиснем сексуалните желания. В крайна сметка, какво толкова, ние подтискаме толкова много желания у себе си. Подтискаме желанието да убием някого(признайте си, случвало се е), подтискаме желанието да спим със сестра си, подтискаме желанието да вземем нещо, което не е наше(кола, рокля, фризер със сладолед:)). Така се предполага, че е устроен животът.
Спазваме правилата.
Но... Освен битката с хормоните ни, които нашата психика води, тя трябва да води битка и със всички зрителни и слухови сексуално възбуждащи послания, които ни заливат. Жени с вълнуващи гласове, сякаш тъкмо преди оргазъм, четат новините, секси мацки рекламират всичко, за водка Флирт няма да казвам, ученички си разхождат пъпчетата, ученици си разхождат бицепсите, коси, гърди, устни, дрехи, всичко е в играта, всичко крещи : СЕКС! СЕКС! Има за всякакви вкусове. Има невинност, има вулгарност, има елегантност, но всичко е секс. Красиво се отъждествява със секси. И докато вървите по улиците и ви залива целият сексапил на света, изведнъж се чувствате ограбени, защото за вас той е забранен, защото вече сте направили избор. Дали е добър този избор, или лош, няма значение. При всички случаи остава смътният горчив вкус в устата, на нещо изгубено, пропуснато. Даже да не смеете да си го признаете.
В началото на връзката, разбира се, всичко е по-лесно. Свързва ви силно сексуално желание. Много лесно е да си представите как на вас могат да завиждат за това, което ще ви се случи след малко в къщи:). Но времето минава и сексът е все по-малко и по-обикновен. Всички опити да бъде разнообразен и съживен дават само временен резултат. И въпреки че сърцето ни може да е привързано към все същия човек, очите ни сами се изплъзват, оглеждайки за нови обекти на желанията ни. Затишие пред буря. И ето че се случва! Дали ще е ученичка на годините на дъщеря ни, дали ще е интелектуалка на средна възраст, дали ще е шофьор на такси, или инструкторът по йога...Случва се! И хормоните се взривяват, желанията политат. И започва драмата. Как да съвместим усещането за най-хубавото нещо, което се е случило в живота ни напоследък с мисълта за ужасното престъпление, което то представлява? Как да се видим в ролята на предатели? На мерзавци? Как да оправдаем "мръсните" си желания? Сигурно сме много лоши, щом можем да причиним това на него/нея, който/която толкова много ни обича. Какъв изход от лабирирнта може да намери обърканият ни ум? Какви възможност остават?
Остават две възможности.
Първата е да лъжем. Ако никой не е разбрал, все едно не се е случило. Никой не е наранен, никой не ни обвинява. Разпределяме обичта и секса на различни места и всичко е наред. Но първото което трябва да правим е да лъжем всекидневно някого, който ни има доверие. Не знам много за филтрите, но знам, че да лъжеш някого, който те гледа в очите, създава дълбока психологическа преграда между вас, която започва да затъмнява съпричастността, обичта и близостта ви. Готово! Сега остава само да ви хванат. Ах, Стивън!
Втората възможност е да намерим прични да сме недоволни от стария ни партньор, което ни оправдава за насочването към нов. Прични, разбира се винаги има и тогава, най-често по бързата процедура, разбираме в каква голяма грешка сме били досега и че най-после сме намерили любовта на живота си. Следва раздяла със стария партньор и нова идилия. Най-често процесът се повтаря, което води до "серийна моногамия" и в крайна сметка до цинизъм и самота:) Понякога, обаче, ако са намесени деца и материална зависимост, нещата спират до там да не харесваме вече този, с когото живеем, но да сме принудени да запазим формално отношенията си. Е, това вече е латино сериал! Омраза, дебнене, забранена любов. Някои хора го играят цял живот.

Доста безнадеждно звучи. Аз разбира се, за толкова години успях да си измисля някаква теория как може да се прескочи драмата с изневерите, но за нея ще ви разкажа в слядващия пост.
Интересно ми е какво мислите вие по въпроса.