вторник, 3 февруари 2009 г.

На тази дата...

Даже щях да забравя. А обещах да не забравям. Не от романтика, а заради мен самата. Може би и малко заради него. Може би просто така.
Той обеща, че ще се виждаме всяка година на тази дата. Не се видяхме нито веднъж за 19 години.
И днес така ще отбележа сама този ден. Денят в който загърбих детството и станах жена. Денят, в който с широко отворени очи посрещнах онази болка, която знаех че е ключ към един друг свят. Светът на неговата любов. Денят в който не разбирах, че разкъсването в мен е символ на празнината, която щях да нося в себе си оттук нататък - една особена липса в душата ми, сякаш следваща изивиките на променената ми анатомия. ..
Какво празнувам всъщност днес? Падението си? Смелостта си? Искам да празнувам надеждата, че винаги всичко е наред. И любовта, въпреки всичко:)

1 коментар:

Григор каза...

Може би празнуваш един от малкото дни, когато си живяла.

Защото, мисля си, човек живее само няколко дни от живота си - и денят на загубата на девствеността, без значение дали променя анатомията на тялото ти, или само тази на ума ти, е сред тях.