неделя, 21 февруари 2010 г.

Храни куче, да те лае...

Преди няколко дни ме нападнаха кварталните кучета. И преди са ме джафкали, но този път си приличаше на нападение. Естествено не мога да съм сигурна, но ми се стори, че се опитват да ме обградят и въпреки че вървях лекичко назад, се приближаваха и отстрани. Една кола спря и един човек слезе и ги изгони.
Аз се разревах:) Най-възмутена бях, че кучетата от едната група(защото се обединиха две групи от двете страни) съм ги хранила неведнъж. В големия студ ми беше жал да ги гледам премръзнали и винаги на връщане от работа им давах филии хляб.

Всъщност се разплаках освен от шока и от някакъв вид възмущение:) Негодувах срещу несправедливостта да бъда атакувана от някой, на когото не съм причинила нищо лошо и не съм изпитвала омраза, нито съм заплашвала. Впрочем, аз даже не ги бих видяла, докато минавах, така че не изпитвах нищо към тях в този момент.

Първата ми мисъл, срам ме е да го призная, беше да ги изтровя всичките. После осъзнах, че това е чудовищно. Те даже не бяха ме ухапали, аз исках да ги убивам. Осъзнах също, че меря с моите критерии мисленето на някакви животни, които явно не са ходили на детска градина и не са ги учили да бъдат добри с другарчетата. Осъзнах, че техните закони са други и мотивите им са други. За тях или си господар, или си потенциална жертва. Осъзнах, че за да сме приятели, трябва да им покажа, че аз съм по-силна. Това ми е толкова чуждо, аз искам някаква си хармония и равенство и любов между всички живи същества... Но малко съм се объркала. Нищо чудно това, че не се осъзнавам като господар, да е причина за всичките ми проблеми с кучета. Явно ме усещат слаба.

Нямам желание да подчинявам и плаша, но пък и нямам желание да ми треперят коленете и да не смея да се прибера и да изляза от в къщи. Затова:

1.Помолих Сашо да мине с мен в градинката право през тях, за да видят че имам силен покровител, а и на мен да ми мине малко страха от тях.

2.Вече не се разделям със спрея си, който бях позабравила в къщи. Минавам право през градинката и макар че сърцето ми ще се пръсне, и много искам да заобиколя, се насилвам да мина покрай тях. Опитвам се да се настроя на вълна да посрещна евентуална атака не със страх и отдръпване, а агресия. Впрочем, то има някакъв много дълбок механизъм, който ме кара да се озъбя и да изръмжа буквално, но аз го подтискам и на негово място идва страхът. Защото съм "цивилизована" и възпитана.

Може би като всяко лошо нещо, този епизод с нападението всъщност беше много хубаво нещо. Накара ме да се замисля и да взема някои решения за себе си. Да осъзная че животът е битка, на всички нива. Няма как да си осигуриш безопасност. Трябва да си в готовност да доказваш силата си и да защитаваш позициите си. И гаранция че ще спечелиш няма:)

9 коментара:

Unknown каза...

Хареса ми какво си написала. Да ти призная и аз обичам кучетата, но и аз съм изпитвала подобно желание "да ги няма" бездомните. Не само заради опасността от нападение - и заради болестите, които разнасят, и заради мърсотията, която правят и най-вече заради "кучешкия живот", който водят.
А колкото до страховете ти - герой си!

MadWizard каза...

Няма проблем. Следващият път пак ги нахрани, да не би да се разпръснат и да останат единаци. Глутницата трябва да стои сплотена.
В тези тежки времена, кучетата трябва да знаят къде могат да разчитат на храна!!!

Unknown каза...

Засега не смятам да ги храня повече. Но от друга страна, не е ли полугладното съществуване това, което ги кара да нападат?

Svetlio каза...

А, така, хранете ги, милвайте ги , целувайте ги, спете с тях/ нали трябва да помагаме за популацията, в духа на изказването на един гений по-горе/, те не били разнасяли болести, пак повтарям НЕ РАЗНАСЯТ болести!!! Ако случайно чуете друго - просто това са хора, които мразят животните и говорят глупости.

Unknown каза...

Аз не разбирам тази ирония. Разнасят болести и това всеки го знае. Всеки би се радвал да ги нямаше. Но са там и не изчезват.
Впрочем, аз отдавна не съм виждала малки бездомни кученца. В смисъл, не съм сигурна, че се размножават бездомните кучета. Може би просто все нови и нови кучета се озовават на улицата?

Ти какво точно предлагаш по този въпрос?

MadWizard каза...

Аз лично бях саркастичен, защото ми писна, всякакви превземки да се възмущават, как може да се избиват уличните кучета...
...докато на някоя от тези лелки и не и остане част от дупето в нечия кучешка уста.

Има само едно решение. Избиването на уличните кучета. Еднократно, ударно, тихомълком. За една нощ. Няма хуманно-нехуманно. Без да се дава възможност на пресата да раздухва. Без да се предлагат приюти, кастриране, маркиране и други алтернативи за КРАДЕНЕ НА ПАРИ.

Разберете ме правилно. Имам куче /доскоро живеех в къща и имах дори 3/, обичам кучетата, но те нямат място на улицата. И за съжаление, очевидно единственият начин за решаване на проблема е избиването им.

Или /според опита ми/ внос на виетнамци.

п.с. в началото на коментара си не визирах теб.

п.п.с. и преди да ме обвини някой в каквото и да е, нека си представи, че докато детенцето му си играе пред блока в неделя следобед, едно миличко-с нищо невиновно кученце, му отхапва половината лице!

Аз на подобна сцена съм ставал свидетел. За радост с доста по-щастлив край.

Има моменти и неща за които компромиси не трябва да се правят.

Анонимен каза...

Само така, Мадвизард, дай да им спретнем една Кристална нощ на тия песове! После можем и циганите и педалите да подпукаме. Закъде с тия компромиси, а? То детенцето какво ли не го дебне. Я оня невнимателен шофьор да го подпалим барабар с колата, а обгазяващите да ги турим в газови камери. Може и да ги поебем малко на публично място, да им дойде акъла в главата :D

MadWizard каза...

В темите за кучета, не е мястото да дадеш гласност на личната си премеждия със хомосексуални роми.
Напиши собсвена.

Вики каза...

Сладури, такива проблеми не се решават с насилие, защото то води до други насилствени прояви и кръгът се затваря... Както и да е, това е друга тема.
По повод описания случай - животните много силно усещат страха, дори съвсем лекия. Имала съм случаи, когато бездомни псета са ме джавкали и дори нападали и ме е спасявало единствено това, че съм реагирала именно с агресия. Тук няма цивилизовано-нецивилизовано - от това наистина може да зависи и животът ти. Интересното е, че кано им стане ясно, че няма да бягаш от ужас, а ще се браниш, кучетата мигом те оставят на мира и не става нужда да го правиш наистина :). Достатъчно е да се наведеш - уж да вземеш камък от земята - или да си бръкнеш в джоба (за спрея, или каквото там ти е подръка), дори да заемеш някоя "нападателна" поза... Незнайно как, животното няма представа какво, аджеба, се каниш да му направиш, но явно разбира, че имаш нагласата да го направиш - и това му стига ;). Ако можеше и повечето хора да са толкова разумни, еех :).