Вечерта е тиха и прохладна. Излизам да се поразходя. Вървя и сърцето ми е свито, озъртам се при всеки шум от храстите. Около блока живеят глутница кучета, които са ме гонили няколко пъти. Минавам покрай денонощния магазин и виждам едното легнало пред него. Знам, че не трябва да се страхувам, но сърцето ми се свива от паника. Правя дъга, да заобиколя по-отдалече и не виждам как минавам на метър от едно друго легнало в тревата. Виждам го и се стряскам, то ме гледа, джафва леко и пак ляга. Опитвам се да дишам дълбоко и да не гледам към него, броя си крачките и си пея наум една детска песничка, за да не хукна, цялата треперя. Отминавам и тъкмо се успокоявам малко, когато срещу мен изскачат с лай три-четири кучета. Не лаят мен, а минаващ колоездач. Той натиска педалите и те изостават, но окрилени от преследването, още джафкат, когато стигат до мен. Замръзвам на място. Тези са ме гонили, "черните дяволи" от Родилното, така ги знаят. Стоя без да мърдам и те минават порай мен. Продължавам по улицата, но цялата треперя и когато се отдалечавам достатъчно се опирам на едно дърво и започвам да плача. Не ми се ходи вече никъде. Като се връщам ще е още по-пусто и няма да има хора по улиците. Сещам се и че съм в мензис, а съм забелязала, че най-много инциденти съм имала в това състояние. Кучетата надушвали кръвта. Пирбирам се, като изчаквам минувачи и вървя редом до тях.
Събувам си обувките и сядам с празен поглед на стола. Опипвам раната на крака си. Зараснала е почти. Белег ще остане, но не голям. Минаха ми и ужасните ефекти от ваксината против бяс. От предишното ухапване пък нямам и белег. Само страхът се натрупва. Сигурно съм изчезващ вид, който няма достойнствата,позволяващи му да се разхожда спокойно по улиците. Но това ще е, докато си купя газов пистолет...
8 коментара:
Газовият пистолет е труден за употреба - докато го извадиш минава време, при бърза близка атака е ненадежден, а как си представяш да се разкарваш с оръжие в ръката насред улицата?
Освен това патроните - повечето май са с разни сълзотворни газове, а те не са много ефективни срещу кучета - имат козина и не съвсем същия слъзен механизъм като хората.
Необходим ти е пиперен спрей, с капсаицин, понеже директно щипва тъканите на носа и очите, а най-добре е да го комбинираш с тояга, повечето схващат намека отдалеч. Веднъж сънен и с тънка летва в ръката изкарах едно едро съседско куче от моята градина, което иначе доста ми се звереше от своята градина.
Но ако се страхуваш силно, освен прословутият мирис, който били усещали, самият език на тялото ти ще ги окуражи, предполагам ...
Може да прозвучи смешно, но ако нахлузиш едни високи обувки, дебели панталони и ръкавици, и с тояга и камъни ги поразгониш малко на тяхна територия, хем ще ти олекне, хем вече ще те гледат с други очи :)
Страхът също има мирис.
Лана, има - мирише им точно така, както когато се готвиш да ги нападнеш.
Съчувствам за случилото се. Изпитвам същия ужас (дори от дребни домашни кученца), без някога да са ме гонили или хапали. Прилошава ми докато ги видя. Знам, че не трябва да се страхувам, защото усещат, но е по-силно от мен ...
Продават едни джиджавки - кучегони, издаващи високочестотни звуци, доловими само от тях, които ги плашат. Мислех да си взема, но познати споделиха, че и те не вършели никаква работа.
В крайна сметка не мисля, че ние трябва да си лекуваме страховете или да се въоръжаваме. Въпросът с помиярите просто трябва да бъде решен кардинално.
За кучегоните и аз съм чувала, че не действат при някои кучета, даже напротив, предизвиквали агресия. Аз имах спрей, но се оказа, че той също няма никакъв ефект, а по-скоро разяравя кучето, така че тогава наистина става страшно. Аз кихах повече от кучето.
Един познат, който кара колело често по околовръстното каза, че единствено помагали високи обувки и газов пистолет. Слонна съм да му вярвам.
Страхът има мирис наистина ... на казармена тоалетна след бобен обяд.
Има спрейове против кучета - много ефикасни са. (И срещу двукраки кучета също.)
Знаете ли, съчувствам ви. Блогът ми хареса много, начинът на мислене също. Странно ми е че едни умни хора не могат да възприемат животните и че това което са те, сме го направили ние хората,няма куче да се е родило зло. Предполагам че всички сте гледали Аватар и ви е харесала тази уникално пресъздадена връзка с природата,тази хармония между живите същества.И сега какво - газови пистолети. Не, това не е решението. Нещата са изтървани от контрол, и то пак от нас хората.Ние сме зли, ние разплождаме животни да ги продаваме и да печелим от тях, после пак ние ги изхвърляме на улицата без да поемаме отговорност, ние се мъчим да оправяме кашата си като ги трепем, тровим, избиваме по всякакви начини. И после очаквате те да не са озлобени? Няма как да стане. Интересно ми е - щом така се оправяте с проблемите - с газови пистолети, защо не вземете на работа един газов пистолет? Доста от вас са недоволни от шефовете си, не харесваме политиците, хаиде -газовия пистолет! При тях може и да свърши работа! Ама не ви стиска - това е истината. Свикнали сте само да го използвате срещу по-беззащитните от вас - кучетата, на кои ли му пука за тях, живи или умрели, все тая. Да, има проблеми с тях. Да, има проблеми с държавата - това всички го знаят. Има и нещо по-важно - има проблем с манталитета и възпитанието на хората. С какво трябва да се борим според вас - с последствието или с причината? Хаиде да си признаем че държавата не си върши работата и че само ни прибира данъците без да и пука за нас. Хаиде да си отворим очите и да видим че ако сериозно се бяха заели с овладяване на проблема и всички пари отпуснати за кастрации си отиваха по предназначение, досега щеше да има видим резултат от това. Не съм маниачка, нито отричам истината за кучешките нападения. Но за бога ние сме хора! Да вземем да намерим хуманен начин за справяне с това, а не да се стреляме с газови пистолети!
П.С Да ви кажа ли кое същество ще ви приеме без задръжки освен детето, ако сте носеща се развалина? И кое същество ще ви обича безусловно, винаги и навсякъде, дори да сте му се карали малко преди това? Никое същество не е било така предано на човека както кучето през цялата човешка история.
Свикнали сте само да го използвате срещу по-беззащитните от вас - кучетата, на кои ли му пука за тях, живи или умрели, все тая. Да, има проблеми с тях. Да, има проблеми с държавата - това всички го знаят. Има и нещо по-важно - има проблем с манталитета и възпитанието на хората. С какво трябва да се борим според вас - с последствието или с причината? Хаиде да си признаем че държавата не си върши работата и че само ни прибира данъците без да и пука за нас. Хаиде да си отворим очите и да видим че ако сериозно се бяха заели с овладяване на проблема и всички пари отпуснати за кастрации си отиваха по предназначение, досега щеше да има видим резултат от това. Не съм маниачка, нито отричам истината за кучешките нападения. Но за бога ние сме хора! Да вземем да намерим хуманен начин за справяне с това, а не да се стреляме с газови пистолети!
П.С Да ви кажа ли кое същество ще ви приеме без задръжки освен детето, ако сте носеща се развалина? И кое същество ще ви обича безусловно, винаги и навсякъде, дори да сте му се карали малко преди това? Никое същество не е било така предано на човека както кучето през цялата човешка история.
Публикуване на коментар