Понякога всичко помръква под яркото слънце. Нямам посока, нито желания. Това съвършенство ли е или смърт? Правя неща, които трябва да правя. Не искам, не ме интересува. Къде загубих смеха си? Търся го по алеите в парка, но виждам само прах и сив асфалт.
Мразя да съм мъртва. Идва ми да си нарежа вените, само за да видя, че все още кръвта блика в мен.
3 коментара:
Горе главата :) 24-ти е само след 4 дена :)
"Ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове:)"
Абе, Жуже, толкова пъти го преживя това вече – не свикна ли? ;-)
Публикуване на коментар