неделя, 19 септември 2010 г.

пуста

Понякога всичко помръква под яркото слънце. Нямам посока, нито желания. Това съвършенство ли е или смърт? Правя неща, които трябва да правя. Не искам, не ме интересува. Къде загубих смеха си? Търся го по алеите в парка, но виждам само прах и сив асфалт.
Мразя да съм мъртва. Идва ми да си нарежа вените, само за да видя, че все още кръвта блика в мен.

3 коментара:

wind каза...

Горе главата :) 24-ти е само след 4 дена :)

Случайна каза...

"Ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове:)"

Анонимен каза...

Абе, Жуже, толкова пъти го преживя това вече – не свикна ли? ;-)