събота, 2 април 2011 г.

...

Понякога искам да крещя. Искам да крещя "ПОМОЩ". Но знам, че спасението е в мен. Никой не би могъл да ми подаде ръка. Понякога се страхувам от прости неща. Стоя и пристъпвам на ръба на скалата, без да осъзнавам, че аз и скалата сме едно. И пропастта долу е част от това цяло. Но ще мога ли да я прегърна тази пропаст, да я усмиря и да полетя, вместо да се разбия на парчета в собственото си безсилие...Една крачка - решаваща и толкова трудна...

1 коментар:

Анонимен каза...

TAKA SE 4USTVAM I AZ ::
No naistina spasenieto e sobstvenite ni ryce...Pomogni si sam- za da ti pomogne i Gospod !