вторник, 26 април 2011 г.

Прегърни някого

Уча са да се наслаждавам на малките неща. На облаците през прозореца на влака, на миризмата на маточина под скалите, на листата на дърветата през прозореца. Всяка крачка, която правя, е вечност в една прекрасна вселена. Цветове се разтварят, слънцето сияе, мравки тичат и пердета помръдват на вятъра. Велосипеди ме задминават, хора говорят. Аз съм част от всичко това. Как съм могла някога да се чувствам самотна?
Ао няма кой да те прегърне, прегърни ти някого...

2 коментара:

Калоянъ каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Анонимен каза...

„И кога новят свят ще се появи?
Той отговори: Убежището, което очаквате е тука, макар и да не го виждате.“

-- из Евангелието на Тома