сряда, 27 юли 2011 г.

Aромат на диви ягоди

Малки, невзрачни, а докоснеш ли се до тях, уханието изпълва сетивата ти. Оскъдни и трудни за намиране. Искрящи скъпоценности сред мрачната гора.

Споменът за Рила е като аромат на диви ягоди. Толкова скали, прах, прежурящо слънце, брулещ вятър и проливен дъжд. А аз си спомням щастие и покой. Толкова отдавна не бях била себе си, че бях забравила коя съм изобщо. Там се намерих. Не знаех че мога да бъда цяла. Истинска.
Скалите над езерото са още в сънищата ми. Събуждам се и ми трябва време, за да осъзная, че това над мен е глобусът на лампата, а не луната, и че няма звезди над мен, а таван. Искам си звездите...

Но няма диви ягоди в града. Само ягодов сладолед на Нестле.

4 коментара:

Стоян Стоянов каза...

Беше в Рила? И не разказваш?! И няма снимки?! ;)

Anglo Building ltd каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Velio каза...

Рафи също имат ягодов сладолед ;) Ще чакам по-сериозен разказ - къде сте били и т.н.:) и септември да дойдеш в Пирин - ще има и боровинки освен ягодите :P

Unknown каза...

Някои неща са за разказване, а други са само спомен за усещане. Все едно да разкажеш Лунната соната...
Бяхме там, където хиляди хора са били и нищо особено не се е случило, просто потънах в красота и щастие.

И успях да запаля огън в елхова гора с кибрит:) Но пък беше валяло като из ведро няколко часа.:)