понеделник, 26 септември 2011 г.

Двама души в една лодка

Прибираме се от каяци по Тунджа и Марто разказва как на каяците по двойки имало развалени семейства и разклатени дългогодишни приятелства.
Това, разбира се, е на шега, но истината е, че към третия ден в почти всички двойки се усети напрежение и се чуваха забележки, коментари и недоволство от партньора.
Представете си ситуацията, вие сте двама души, които нямат опит в гребането. Сядате заедно в своенравното нещо, хващате греблата и потегляте. Течението не ви чака да се учите, бързеите идват един след друг. Когато единият сгреши, във водата падат и двамата. Когато не управлявате добре, се завирате сред клони и листа до брега. Първият път е забавно, по после започва да писва от одрани ръце и коса пълна с клечки...
Всеки си мисли, че прави нещата добре и вината е в партньора му. Познато ли ви е? :)
Някои хора си мълчат, трупайки недоволство и раздразнение в себе си, други постоянно правят забележки, опитвайки се да оправят нещата. Някои предлагат на другия да не гребе и се мъчат сами да управляват тежката лодка, като, разбира се не се справят особено добре, но мъченически продължават,убедени че за пореден път без тях нищо не може да се получи. Някои гребат, опитвайки се да компенсират грешките на партньора си, което е трудна работа и в повечето случаи само пречи. Някой двойки след първия ден се разпадат и се сменят с други партньори, само за да разберат че и с тях имат проблеми.
Ей така, съвсем теоретично се чудех какви би трябвало да са идеалните взаимоотношения, които да доведат до синхрон и щастие. Вероятно, ако има трети човек - страничен авторитет, който да посочва грешките и на двамата и да ги наставлява и в същото време между двамата има постоянна комуникация и обратна връзка за всяко действие, може би ако много искат, и запазят позитивно мислене,може би и с малко късмет, биха могли да се сработят и да станат перфектен екип.
На мен си ми хареса да греба сама:)

5 коментара:

skoklyo каза...

Наистина ли нямаше поне един пример за разбирателство и сътрудничество?

Анонимен каза...

Двама капитана са много, по-добре два единични, отколкото един двоен ;)

Биляна каза...

То си е като в семейството - сработване има само и единствено, ако и двамата искат да се сработят и полагат усилия за това. После като се уморят от несполуките в живота (гребането), идва на помощ обичта.

Unknown каза...

Анонимен: Аз така и не разбрах защо задният е капитан, като предният вижда по-добре и движението на лодката и скритите камъни в бързеите.
А иначе- да, двама капитани са много, но един неумел капитан е малко:)

Григор каза...

@Биляна: Може би като в семейството е именно необходимостта от трети? ;-)