събота, 22 октомври 2011 г.

...такова време...

Обичам такова време - призрачно... Сиви надвиснали обаци, тихо и здрачно. Имам чувство, че в такова време може да се случи всичко. Може би тънката линия между този и други светове ще се размие и вълшебство ще проблесне за миг, може би ще успея от мъглата да изтъка желанията си в реалност. Може би ще се изгубя, за да намеря нещо прекрасно. Може би нещо прекрасно ще се изгуби, за да ме намери...
В такова време осъзнавам колко съм самотна, но и колко съм свободна.
Обичам такова време. Това е моята приказка.

2 коментара:

Григор каза...

Възхищавам ти се, Жуже. За умението в пет изречения да сътвориш разкошна, пълноценна, богата и жива приказка.

Защо не си станала писателка?

ицето каза...

И аз винаги съм предпочитал мрачно есенно време. Където няма помен от лято или зима, т.е където дърветата са раззеленени или голи. Колкото по-малко хора, толкова по-добре, да ме оставят на мира мен и моите мисли. Това че съм сам не означава че съм самотен.