Понякога, незнайно защо, вместо да вървя напред се въртя в един омагьосан кръг. Тъпча в старите си грешки и се оставям да ме владеят жалки страсти и лоши навици. Иска ми се да се оправдая с безпаричието, с държавата...Но истината е, че всички тези неща биха могли със същия успех да ме стимулират да вървя напред, след като нямам друг избор, освен да се справя.
Забелязвам вързка между апатичните ми моменти и близостта на Интетнет и особено Фейсбук. Сякаш потъвам в голяма кална локва, която ме всмуква неумолимо. Мрежата, от приказна среда за неограничен обмен на информация и общуване, се превръща в дилър на посредственост, тъга и умора. Упоява ме с една измислена реалност на полуистини и полуприятелства.
Може пък Интернет да е новият носител на естествения подбор - поглъща слабите и безволевите.
4 коментара:
Може пък Интернет да е новият носител на естествения подбор - поглъща слабите и безволевите.
Или пък просто ходиш на грешните сайтове :)
Кажи някои праведен сайт:)
Какво значи "праведен" сайт е субективно, но да речем:
https://plus.google.com/hot
и аз имах такъв проблем. или го имам хронично. ако застрашително набъбне ,пововавам на разни проучвателни сайтове - къде да ходим, какво да видим и така... калната локва се разтваря и под нея се оказва чудно синьо морско дъно с жълто-черни рибки, бял пясък и червени корали.
поздрави . Kent.
Публикуване на коментар