моето бягство от цивилизацията

Спортни сандали с удобни подметки, раница с меки презрамки на раменете, Сламена шапка с копринен шал, слънцезащитен крем, бутилка от литър и половина минерална вода "Извор", носни кърпички, влажни антибактериални кърпички, дамски превръзки "Allways"-"сигурна защита и в най-критичните дни", шоколад "Lindt"-натурален, iPod със слушалките в ушите и....пеша до Фичоза. По асфалта. Така се бягало то от цивилизацията...Ех...Но хуабвото на цивилизацията е, че някой може да те намери, дори от другия край на света, и да каже просто "здрасти"...
Къпините все пак си ги брах от храстите... После се прибрах с автобуса, докато не се е стъмнило.

Сделката с дявола...

Покрай мен има много бременни напоследък. И много момичета, които се омъжват. Разговаряме за разни неща. За контрацепция, също. Или за липсата и:)) Пак ме нападат мисли и мисли. Итилиен би казала, че биологичният ми часовник цъкал:) Хм, че на кого не му цъка.
Но не е това темата, а контрацепцията. Това право и решение на жените кога да забременеят. Аз по ппринцип съм твърдо за. За това една жена да може да определя живота си, а не да стане жертва на нечие (пък дори и своето) петминутно удоволствие. За това, да има свободата да бъде пълноправен човек, а не разплодна крава, с хванати за полата и пет отрочета, безпомощна и зависима от нечия милост. Защото нали всички знаем какво би се случило с една жена, която просто забременява когато се случи и ражда ли ражда..."Ами, толкоз и е бил акъла" е класическият коментар.
Хм. А за тая пуста свобода да избираме кога и колко деца...Понякога си мисля, не сключваме ли сделка с дявола за нея? Чудесните приспособления, които квалифицирани гинеколози напъхват в нас, за да ни предпазят от бременността, Хормоните, които пием, за да спрем организма си да прави най-важното за което е програмиран...Презервативите, които уж запазват усещанията, а са чудесен изолатор за истинското докосване...Всичко, в името на удоволствието без ангажименти...А понякога ангажиментите са най-важното нещо...
Мисля си често за това и не измислям отговор. Може би пък не трябва да се прави секс, ако не искаш деца? Ама и в това има нещо тотално ненормално. То кое ли не е.
И сега си слагам сламената шапка и отивам да повървя много много далеч. Там, където има едни големи дървета с увит около тях бръшлян и все още много тишина и даже море, скали и небе. Толкова далеч никога не съм вървяла. Даже не знам ще издържа ли. Но ще опитам. Нали трябва да ставам силна. И да нямам нужда от секс:)

Целомъдрието

Ракел Уелч била казала, че нищо не краси жената така, както целомъдрието. Дали го е казала на 25 или на 60 не беше уточнено:) Та се заговорих с една приятелка за тези работи:)) То, жените, нали все се чудим как да се разкрасим още малко, ако трябва накрая и целомъдрие ще пробваме:)
Но, сериозно. Кое прави една жена по-красива и желана? РЕдовният секс в големи количества, или напротив, въздържанието? Вие имате ли наблюдения по въпроса?:))

Hair extention

Уж съм фризьорка и трябва да си падам по новстите, но удължаването на коса е нещо, което не мога да харесам. Като се замисля, не е нищо повече от подплънките в сутиените и цветните лещи. Но косата за мен е нещо...специално. И когато правя "изкуствени" неща с нея, например изправяне, навиване, прически, винаги се старая да е максимално жива и естествена. Да може да си прекараш ръцете през нея и да е като коприна. Това, разбира се, се постига с много химия:) Обаче не мога да си представя как радвайки се на гривата до кръста на някоя мадама ще прокараш ръце през нея и ще се заплетеш в кератиновите клипсове. И сноповете мъртва чужда коса...Ъф...
А удължаването на коса става все по-популярно. Един кичур за удължаване е обикнивено с дължина 60 см и то след като е бил и обработван и съответно скъсен. Косата расте с по сантиметър на месец средно, но само ако се подрязва редовно. Значи 5 години, да се отгледа тази коса, но всъщност 6, заради рязането. И то ако се обръсне нула номер. А клиентките ми казват, че повечето салони не изкупуват обратно косата след като я махнат. Купуват си нова от италианските фирми-доставчици. А аз се питам.. кого стрижат тези хора? Къде намират такова количество качествена нетретирана и дъъълга коса? Някога бях чела, че помакините в Родопите си продавали косата на безценица на прекупвачи. Не знам защо ми се гади от тази работа. То още малко и ферми за развъждане на жени за коса ще се появят. Че да могат богатите проскубани красавици да са като кукли Барби.

Може би това е просто признак, че остарявам, но все по-често си мисля, че има нещо тотално сбъркано в целия свят.