сряда, 14 декември 2005 г.

Sooner or later we all sleep alone

Това бях написала преди време, другаде. Нищо ново под слънцето.

"И вече съм далеч, сякаш зад сто морета. Иска ми се да се върна пак там, на онзи остров на нежност и обич, но виждам как се разпада, като картина направена от пара. Забила съм нос в стъклото на една студена и хладна лаборатория и гледам един неуспешен експеримент. Толкова истински и цветен. Но нереален. Реални са сивите стени на лабораторията. Реални са дебелите стъкла. Прозрачни, излъскани, почти незабележими. Но непреклонни, здрави и изключително надеждно изолиращи. Единственият истински свят който няма да се огъне пред нищо. Няма да се стопи. Тук можеш да изчислиш всичко. Само трябва да си необременен от емоции и хладнокръвен.
Опитвам се да бъда. Мога, със сигурност. И времето за плачене свърши. Просто трябва да продължа напред.
Sooner or later we all sleep alone."

3 коментара:

Таня каза...

Айде пък сега...
Иначе е много силно освен това и вярно, ама не ми се връзва с емоция за рожден ден.

Ама наистина недей така... Сега ще пратя по пощата едно невероятно нещо - надявам се, че ще засили ярките цветове в теб. Поне с мен така прави...

spartster каза...

It`s better later, then never... :-) Happy birthday to You...

Григор каза...

Единствено от теб зависи колко далече си от другите - и дали вътре в себе си спиш сама.

Повярвай ми.