понеделник, 10 април 2006 г.

Ядосано

Не знам защо, винаги побеснявам когато някой говори с погнуса и омерзение за България. Особено някой който не живее тук. Откачам направо. И на българите дето живеят тук и само плюят страната ни и всичко пак се дразня, ама те поне може да имат причина. Обаче куклички разни, достатъчно нафукани и ененргични да заминат и да успеят другаде(евала за което), които се вайкат за гадната страна ми идва да им откърпя по един шамар. Може би не разбирам драмата не един българин в чужбина. Нищо чудно. Това което тъпите патки не разбират е, че всичко е комплексно. Някои неща се съхраняват просто само в мизерията, във времената на глад, на несправедливост. Чистите улиции и социалният ред създават евнуси и невротички. Понякога е здарвословно да живееш на шибано място. Има една книга "Експериментът Досейди" на Франк Хърбърт, доста добре се разказва за инкубаторите за характери. А всички, дето са успели много някъде другаде, искам да кажа, преди да обърнат пълен с презрение поглед към страната си да се сетят, че можеше да са родени и порастнали другаде и да са тъпи заленчуци с дебели задници и празни умове. И ако не могат да понесат живота тук, или се смятат за твърде специални и не на място в тази ужасна действителност, да си тръгнат достойно и да забравят че са българи. Или поне да приемат че за момента не са.

9 коментара:

ritchie каза...

О, я не се впрягай! Такива хора винаги ще има. Независимо къде живеят. Има прекалено много хора, на които националният нихилизъм им доставя удоволствие. Просто сме си такива. Това, което ми направи впечатление като имах контакти с чужбина е, че такова повдение се одобрява от отсрещната страна. Много са доволни, ако разберат, че всичко налято в главите им от пропагандата по времето, когато все още имаше социалистически блок, е вярно. Изживяват се като пророци и назидатели...
Обаче! Познай какво става, когато се сблъскат с някой, който обича родината си и успява да покаже това по недвусмислен начин. При това без да шикалкави или да скрива проблемите. Имах такъв случай. Наскоро. Просто човекът отсреща се подтисна и наяве лъснаха всичките наслоения в съзнанието и съществото му от раждането му до конкретната среща. Той просто беше нещастен. За разлика от всички нас, които живеем тук, които си обичаме родината и които ще я направим кътчето от рая, което тя заслужава да бъде.

itilien каза...

Раят! Именно! Като си далеч, сигурно родината остава в спомените като Рай, ама и в Рая се гърмят понякога, появяват се дупки и се правят далавери.
Иначе си имаме страхотна страна! Аз си живея в нея и много си я обичам! Нещата се променят лека-полека, но не може да се очаква процеси, продължили години в други страни, при нас да свършат за дни. Инфраструктурата и обществения живот ще еволюират, няма къде да ходят, само да не си загубим изконно българското, докато се кланяме на чуждестранни идоли. Само да си запазим самочувствието, за да не копираме безразсъдно всичко, което ни навират в носа, защото част от нещата не си струват копирането.
И не се ядосвай много на хората, пази си нервите! ;-)

Анонимен каза...

Има разлика дали човек говори за родината си и множеството от хората, които живеят в нея и не мога да я напуснат, или за политическата система, журналистиката, полицията, социологията, политологията, здравеопазването , vip-brother и други подобни на детската порнография явления.

Мене не ми се повръща, а ме става яд, че България се е докарала до дъното в някои отношения. Безобразно яд.


Какво мога да направя - да подкрепя хората с гражданска позиция колкото мога да се държа като гражданин и да възпитам сина си да обича България и да бъде гражданин.

Имам си една бивша колежка - сега живее в Канада и като идва един път годишно "плюе" почти непрекъснато.

Не всички българи са такива. Повечето хора с комплекси, за това, което са, и за това се държат така Те на са българи вече.

Lemon каза...

това е отговорът ми на твоя коментар в моя блог. за да има и малко повече яснота и при твоите читатели. ако ти пречи - изтрий го.

здравей, случайна! ами честно казано и аз до момента си мислех, че си спокоен човек. естествено всеки имам моменти, в които си изтърва нервите. може на теб да са ти минали покрай ушите тези обиди, но твоите бяха абсолютно неоснователни. сега да ти изясня някои неща (след като определено поуспокоих топката): значи, прочети нещата, които съм писала и преди този пост. второ - вземи под внимание, че визирам само случая с бомбата пред апартамента на журналиста. наистина постът ми може да се приеме като псуване наляво и надясно - но смятах, че хората, които ме четат могат да мислят логично и че вече знаят някое и друго нещо за мен. както в един от коментарите след поста си написах (ти чете ли ги?) - полудявам, когато тук чуя някой нашенец да се кланя на тукашното и да плюе мазни храчки по всичко наше. мразя, когато ми се правят, че не си спомнят някоя думичка на български. мразя да ми разправят, че всички българи са прости. не знам дали няма да се повторя с тези неща, които сега ще ти кажа, но все пак - от втори семестър още бях решила, че дипломната ми работа ще бъде за българия и за нищо друго. не се ядосвам и не говоря глупости, когато слезна на българското летище (за разлика от повечето ми спътници при повечето ми полети). обичам българия толкова много и толкова много ми липсва, че както четеш - аз си търся работа там, а не тук. това, че българия за мен в някои отношения е мащеха смятам, че е нормално. в някакви граници. но когато се прекрачат те (както в случая с този скандален пост) ми се накъдрят косите (имам прави все пак) и издивявам. да ти кажа ли колко съм бясна за поредна трета седмица на статиите в шпигел, които са абсолютно негативни по адрес на българия? да ти кажа ли, че вече няколко пъти пиша възмутени писма до редакцията на зюддойче цайтунг заради глупостите по наш адрес? още нещо ако те интересува - с удоволствие бих си поговорила с теб. главно се ядосах от това, че ме посрещна на нож, обиждаше жестоко - надъхана, тъпа патка и т.н. нямаш право. дори и да мислех така, както ти си си помислила, че мисля (бахти изречението) - не би била човекът, който ще успее да превъзпита една непозната.
поздрави и приятен ден!

wankata каза...

Има надежда...
но чудеса стават, само ако ние си ги случим...

Случайна каза...

lemon: Е, в крайна сметка излиза, че мислим по един и същ начин, което е хубаво:)
Аз наистина бях много ядосана като написах поста. Понякога чета блога ти, но рядко, така че не знаех, честно казано за тези неща с вестниците и така нататък. Просто отворих и прочетох това което пише. Не ми се сърди, ако съм се заблудила относно твоята позиция, защото както сама виждаш и други хора не са те разбрали правилно.
Освен това, не визирах конкретно теб, а един доста по-събирателен образ на хора, който не харсвам как говорят за България. Хора, с които, както се оказва и ти си се сблъсквала и са те ядосвали колкото и мен.
Радвам се че се връщаш и се надявам да си намериш работата която искаш. Успех:)

Lemon каза...

е, радвам се. ами не сме се разбрали с теб и с някои от другите ми читатели, защото има винаги тази бариера - ние и вие - тоест - в българия или не в българия. а това деление е глупаво в много от случаите. ние сме точно като вас, няма логика да си говорим за това кой къде е и как изживява даден случай от родната действителност. разстоянието в това отношение не играе роля. това са чувства. много хора четат през редовете и си мислят с тяхната си логика. и това, че съм казала, че българия е смотана не означава това, което вие сте си помислили. просто се сети например за това, че има хора, които псуват, когато се ядосат (каруцарски дори) и има и други, които по английски образец на възпитание кротко ще кажат "по дяволите" (сравнено с цветущите ни изрази направо безобидно).
всичко добро от мен!

wankata каза...

Само да вметна, lemon, че има разлика в усещането на бг действителността отвън и отвътре - боли повече отвън и се набива повече на очи... Хората, които обичат родината си са се възмущавали и когато са били в нея, но болката отвън е по-голяма, а останалите ... просто не се интересуват, както не са се интересували и преди това...

Eneya каза...

ОМФГ боже, хора, нямате ли си и друга работа, совен да се теглите за косите? прощавайте, ама наистина спорът ви е толкова дълъг, обширен и воден вече милиарди пъти, че ме хваща главобилие само като се замисля за него.
Да, на някои хора не има хресва в България. Не защото в действителност ни е наистина чак толкова кофти страната, а защото просто обичат да мръкнат и независимо дали ще са тук, на Карибите или в Китай (или на Луната) все ще си намерят за какво да мрънкат.
Да, винаги ще се намерят хора, дето ще обявяват България за всичко, ще я защитават... и докато се усетят ще правят компания на Сидеров и ще скандират тъпо лозунги от площав Славейков.
Истината е някъде по средата.
България не е цветуща, ала е много по-добре от някои страни от третият свят. България няма перфектната икономика, но се мъчи да се справи. България има тежко минало.... но поне има такова. ;)
Болка винаги има. И навсякъде. Аз също слушам новините за Германия (и Австралия и Гърция и Англия и Америка впрочем) и също чувам ужасно много лоши, гадни, тъжни и плашещи неща.
Само че не така се вади извод за една държава. Новините почти никога не обелязват хубавите неща. А само лошите. И е нормално, че като се натрупват отрицателните емоции се създава едно трайно впечатление на мъка, слабост, загубеност и простотия. Да, ама не.
Хубаво и добро винаги и навсякъде има. И вместо да се пулим и да плюем нека му се насладим и нека направим нещо добро, а не да си чешем пръстите скрити зад клавиатурите ни и да защитаваме една или друга гледна точка.
Толкоз.
C'est la vie... както каквам аз ;)
eneya.wordpress.com