сряда, 31 януари 2007 г.

Ако до всяко добро същество...

Прочетох в блога на Милко нещо, което бих могла да съм написала и аз. Видях, че някой е оставил коментар, че той също се чувства така много често. Струва ми се, че в във всеки момент има стотици хора, които се чувстват така. Самотни, изолирани, безнадеждни.

Говорих снощи с едно момиче в чата. Тя каза, че отскоро изпозлва интернет и не го харесва, защото смята, че той ще погуби света. Казах и че е парадоксално да говорим това именно в нета, а още по-парадоксалното е че и аз смятам така. Попитах я иска ли да си говорим това същото, което говорим в чата, седнали в някое кафе. Тя каза, че е късно и и е студено и въобще не мога да я накарам да излезе. Не се и опитвах. Стана ми тъжно.

Не ми харесва това, че хората стават все по-изолирани и студени. Глупавото е, че самите те не искат да е така. Всеки иска да бъде обичан, харесван, докосван, да общува, да получава обич, така както я раздава. Но не се получава. Всички се страхуват.

Дали това може да се промени? Мисля си съвсем реално, за конкретни неща. Сайт, форум. Ако имате подобни идеи или проекти, пишете ми. Може пък нета да не погуби света, а да го възроди?

7 коментара:

Анонимен каза...

>"Дали това може да се промени? Мисля си съвсем реално, за конкретни неща. Сайт, форум. "

Или пък блог - като тоя:
http://nqmani6toslu4ajno.blogspot.com/
:)
Ти явно си поставила началото, както говориш за такива, човешки теми, споделяш проблеми и неща, за които "е прието" (от кого ли) да не се говори.
Дали мрежата ще погуби света, или ще го възроди, - ами ето, говорили сте си с непознат човек и сте намерили обща тема, откриваш и други хора, които споделят познати чувства и проблеми. Контактът в мрежата предразполага хората да се отворят по начин, по който го правят трудно наживо, може би защото тогава отпадат много притеснения, които водят до скованост и несигурност при "живите" срещи. Дали тези отношения ще се преминат и извън мрежата, зависи, поне има предпоставка, която иначе не би съществувала.
Друга страна на мрежата - когато съм бил далече от семейството си, много голямо значение имаше, че можехме да подържаме "жива" и почти постоянна връзка.
За тъмните страни няма да говоря. Достатъчно е казвано и писано за тях.
Та с две думи - мрежата може да не може да помогне, да се променят хората като цяло. Но пък предоставя неоценима възможност да открием себеподобни, с които "трептим на една честота".

Анонимен каза...

Нета е начин да поддържаме връзка. Не и да замени реалното общуване обаче.
На живо не съм те виждала. Обаче аз например предпочитам да излерзна в най-големия студ, като вали та се къса, изобщо винаги. (освен ако не съм болна, тогава съм такъв мързел, че ще ви отчая) Пред това да говоря с един човек в чата или наживо, винаги предпочитам на живо.
Толкова много неща се губят по нета.
Поздрави Случайна.
;)

ferry каза...

"Пролетарии от всички страни, обединявайте се". Не, това беше мото на едно друго нещо. Като идея - сайт, форум, друго виртуално средство, звучи добре. Но ако не излезе извън виртуализацията в действителността нищо не би се получило. Интернет не може да замени една силна и гореща прегръдка наживо ;)

Unknown каза...

Ами, да всъщност и аз това имам предвид. Понеже всеки, когато е нещастен и сам, влиза в нета. Целта е да излезе от нета, с хора, които е срещнал в нета. Но пък от друга страна да не се обърне на сайт за запознанства, или евтини свалки. Или още по-лоши злоупотреби.

ferry каза...

Дам, не е хубаво да е сайт за сапознанства. От личен опит мога да потвърдя, че форумите са достатъчно добро средство за организиране на всякакъв род срещи.

Анонимен каза...

от какво толкова ги е страх хората? да не се прецакат, според мен. така че ако всеки се отърве от егоизма и мнителността си, ще му е доста по-лесно.

аз не влизам в нета заради това, че съм самотна, а защото имам приятели, на които имам да казвам неща, от които искам да чуя неща.

и ако хората спрат да се плашат от самотата, биха могли да научат доста по време на усамотение.

писах по тая тема в поста "искрено и лично" от 21 януари.

skoklyo каза...

Съгласен съм с Лид. Обаче егоизма не си го давам, мой си е :D