Коафьори, коафьори и приятели

Замъкнах се до София да гледам първия конкурс за коафьори на списание "Coiffure and beauty". Едвам го издържах това величаво събитие, даже си тръгнах преди края. Панаирите на суетата и вземането твърде насериозно никога не са ми били по вкуса. Но от друга страна, винаги има какво да се научи. Фризьорските конкурси са като висшата мода в дрехите. Самоцел. Не че няма красота и майсторство в цялата работа, но някак не ми се вързват с моята представа за фризьорството. Прическата, като произведение само по себе си, е безсмислица.
Аз обичам другото, неуловимото в моята работа, дребният детайл, който прави косата част от личността на клиента, разговорът, настроението, доверието. Умереността и лекотата на прическите, незабележими и омайващи. Мразя прически, които трябва да се поддържат със сешоар и преса, за да приличат на нещо. Обичам рошавички, нежни, които застават едва ли не от само себе си.
Така или иначе ме заболя главата от силната музика, ароматизаторите за въздух и слабоумието на водещите. И се измъкнах с омекнали крака от залата. И понеже бях възрошавичка след нощта във влака, влязох в първия фризьорски салон, който ми се изпречи и попитах, може ли да изпозвам сешоара им за малко, за да си оправя бретона. Четка си имах в раницата. Очаквах да ме отрежат, но напротив, двамата пича, които работеха бяха толкова лъчезарни и мили, атмосферата беше толкова приятна и ненатрапчива, че след като си издухах бретона не ми се излизаше от там. Понечих да си платя, но ми отказаха категорично и ме изпратиха с усмивка и лъчезарност, така както и ме бяха посрещнали, въпреки че беше очевидно че едва ли ще вляза там пак. Толкова хубаво ми стана. Тези пичове си работеха и правеха хората щастливи, и им беше през оная работа за бляскавото събитие току до тях. Не ги интересуваше светлината на прожекторите и званията. Струва ми се, че това са истинските коафьори. Тези, които ме впечатляват и вдъхновяват.

Следващата част от този уикенд беше посветена на срещи с приятели, които никога не бях виждала:) Доста интересно занимание. Запознах се наживо с Енея, с която си говорех редовно в нета преди това. За съжаление, бях толкова убита и болна, че само можех да мълча и да слушам искрящите жизнерадостни разговри в компанията и да подпирам глава на рамото и. После у тях пихме чай и още чай и упсарин, което определено ми дойде добре. Сутринта успях да я подстрижа, като за съжаление се оказа че не съм си взела гребена, та беше доста странно подстригване. Но май се получи. Беше много приятно това гостуване у тях. Тя определено е една ужасно сладка малка дама, макар че едва ли го подозира:)
Другият човек, с който се запознах беше Ива. Също така много по-малка от мен, а такава една, грижовна и зряла:) Ядохме пици в "Дон Домат" и обсъждахме мъжете, живота и щастието.
И последната ми среща в София беше с Пейо, с когото също не се познавах. Той пък ме заведе на едно прелестно място, наречено Чаената къща, или.. Вегетарианската къща, така и не разбрах. Но пък изпих огромни количества чай и ядох една такава специална тортичка, с нерафинирана захар ли била, с какво ли. Мястото беше наистина прекрасно а чаят ароматен и много. Толкова бях уморена, че почти не помня за какво сме говорили. Сигурно приятните, неангажиращи неща, които могат да съпътстват едно дълго пиене на чай:)
После влакът ме отнесе в прегръдките на нощта, към обикновения ми живот във Варна. Хубаво беше.