петък, 23 март 2007 г.

Драмата на един хищник

Живеел някога някакъв си хищник. Хрупал месо, кости, сухожилия. Убивал си жертвите в равностойна схватка - зъби срещу копита. Но от много протеини в месото ли, от какво, взел че поумнял. Мозъкът му се увеличил, казват. И станал хитър. Започнал да ловува жертвите си с копия и стрели. Повече храна, повече мозък. После пък, се сетил, че може да не ги гони из горите, а да си ги отглежда направо в къщи. Готови за консумация. Безропотни, сочни. Кръв, месо, сухожилия. И от толкоз много кръв и месо, мозъкът му ставал все по-голям. И с такъв голям мозък, започнал да мисли по много. Култура се зародила, поезия, философия. И понеже вече не тичал из горите, взел да става изтънчен. И възвишен. И понеже вече не прегризвал гърла, за да живее, взело да му се струва, че това е чудовищно. Горките сладки животни!
И решил да не бъде хищник. Соя и мляко, ябълки и маруля. Прелестно. Стига варварство! После дошла анемията. Малко коприва ли ядял, що ли... Но той не искал да е хищник. Никога вече! Защото нещо в душата му се било променило. Но тялото му било същото. Тялото му искало месо, кръв, кости. А умът му се целувал със слънчевите лъчи.
Слаб, замаян, глупав, засрамен от желанията си, хищникът се влачел по това, което били някогашните му ловни полета и очаквал края на цялата тази глупост.

8 коментара:

Анонимен каза...

Т.е. яжте месо ;)
*закача се* а кога ще ти пробвам соевите кюфтенца, аа?
Предния път си останаха в магазина ;)

Анонимен каза...

Стига с пропагандата . Каквато и да е тя . Който му се хапва ... на който не ех печени картофки и гювечета разни . Стига съм мечтал : ).

Анонимен каза...

Ееех, интелектът си има материален носител, какво да се прави.
И ако носителят се почувства застрашен, изключва интелекта като нещо вредно за здравето и се оправя сам, както може - включително посяга и към други подобни носители на интелекти...
Имам предвид случаите на масов канибализъм през войните и при глада по сталиново време...
За да обичаш ближните си създания, трябва да си достатъчно задоволен, уви.

Анонимен каза...

"И една кукла може да изглежда точно като теб, но не е теб, нали?..."

Unknown каза...

tova poslednoto ne go razbrah:-/

Анонимен каза...

Мисля, че беше отговор на моя коментар :)

gogo kehayov каза...

"А умът му се целувал със слънчевите лъчи. " их чи хубаво казано! :)

Dimitri каза...

"И понеже вече не прегризвал гърла, за да живее, взело да му се струва, че това е чудовищно. Горките сладки животни!"
Не спомена кога мозъкът му е почнал пак да се свива.