четвъртък, 17 май 2007 г.

Парите и хората

От тази тема по-изтъркана няма. Ама ето че се замислих и аз за това. Повечето хора с пари, които познавам не бих искала да ги имам за приятели.

Често се плаша. Защото става така че познавам много умни, способни и жизнени хора. И изпадам в паника, когато ги виждам как се превръщат в бизнесмени, делови хора, преуспяващи дами и така нататък. Винаги са зеати, винаги са леко раздразнени от тежките отговорности, които носят. Винаги имат нужда от разведряващ разговор с мен, например. Почти никога нямат време за истински разговор. Почти никога, когато имам нужда от тях не са свободни. Искат да ме изслушат, но, разбира се ще го направят когато малко се освободят. И докато се усетя, вече аз им съчувствам за изпълнения им с тревоги живот. Това са хората, с пари, които си изкарват по труден начин парите.
Има и други, които си изкарват по лесен начин парите. Те пък не искат да се занимават с нищо обременяващо. Искат само да се забавляват и да има усмихнати хора покрай тях. Да си купуват скъпите готини неща, които ги кефят и да не му мислят много-много.

Струва ми се че между двата вида общото е, че парите правят хората консуматори. Когато искаш нещо и можеш да си го купиш се научаваш да мислиш с тези категории. "Плащам си и искам да получа най-доброто". Винаги внимават да получат най-доброто. Всичко е заменимо. Винаги може да купим друго. От друга страна е толкова трудно да се откажеш от всички хубави неща, които имаш, какво е едно малко усилие, за да спечелиш още малко пари и да имаш още хубави неща. И неусетно това мислене се разпростира и върху приятелите. Приятелите не са тези, без които не можеш. Ако имаш пари, все ще си намериш развлечения някакви. Не си зависим. Значи и не ти пука много. Те са просто приятно забавление за свободното време. От тях се иска да са подръка, когато ти се забвлява.
Сигурно и хората с пари са нещастни. Сигурно и те плачат:). Сигурно и те са жертви на лудницата, която е животът ни. Всеки по собствен начин се бори със страховете си, със слабостта си. Не обвинавам никого. Просто понякога ужасно много се натъжавам.

7 коментара:

skoklyo каза...

Зависимостта и пукането :)
Чудя се дали някой може да даде пример, в който тия двете не се обуславят взаимно?

Анонимен каза...

Чета и си мисля ... ами те тези неща важат и за хората без пари. не мисля, че всички тези определения важат само за "богатите". Ти предполагам имаш повече взимане-даване с различни хора, но моята гледна точка е, че не е задължително един човек да взима много пари, за да почне да се взима на сериозно. Познавам много хора, които взимат "смешни пари", но толкова много ги юркат на работа, че нямат избор да не се приемат на сериозно и да не искат после да се разтоварят с някой разговор.
Бедните хора и те могат да бъдат материалисти, и те могат да разсъждават "плащам си - искам най-доброто"...
Аз така си мисля. Разбира се тук се абстрахираме от теб, защото първо, че не знам в коя категория да те поставя, и второ - ти нямаш нищо общо със "средно-статистическия гражданин"

Анонимен каза...

За колко пари става въпрос, че да знаем къде се класираме? :)

А заетостта често е функция на интересите на човека, а не на финансовото му положение. За мен винаги най-заети са били приятелките ми с малки деца, а не го правят за пари, нали?

Според мен всеки иска най-доброто за парите си, на никого не му валят от небето в неограничени количества. Като идеш на пазара да си купиш ягоди, не си купуваш най-смачканите, ако на същата цена има свестни, нали?

Unknown каза...

Не знам какво да кажа... Тъжно ми е, че всичко се продава за пари. Макар че аз го свързвам с друг повод.

Анонимен каза...

Прекрасно разбирам какво имаш предвид. И аз имам такива познати. Не съм съгласна с theweatherman,че бедните могат да разсъждават според правилото "плащам си - искам най-доброто". Според мен те са наясно, че разполагайки със силно ограничена сума пари е необходимо да направят компромис. По-скоро тяхната логика е: 'получавам това, за което плащам'. И знаят , че това в никой случай не е най-доброто,но може би е най-доброто за тези пари. Докато хората в по-добро финансово състояние може да искат да си купят нещо елементрано,но изключително държат на марката на качеството (макар понякога да не могат да го оценят). Дори се консултират с познати само и само да не се прецакат. Те често купуват неща, от които нямат нужда и не ползуват,но е въпрос на престиж да ги имаш.

Мнооого позната история.

Unknown каза...

Даааа... правил съм няколко пъти сравнителни тестове на техника. Последният път "борих" Sony и Pentax с приблизително еднакви характеристики и Pentax-а победи, въпреки че беше по-евтин... Обаче кое звучи по-добре: Sony или Pentax? Тъй че, да допълня: понякога хората си плащат за престиж, а не за качество...

Анонимен каза...

Дали наистина е така или просто парите помагат да видиш истинската страна на хората.Нещо като осветлението във фотографията.За различните хора са различни нещата,които могат да осветят неочаквана страна на характера им.И точно както при фотографията-оскъдното осветление само загатва нещо,то дори ни изглежда интригуващо,очарователно...Но един силен сноп светлина и О,ужас!!!Това там рога ли са и опашка?А аз си мислех,че са нежни къдрици и ексцентричен шлейф към тоалета...
Ролята на силен сноп светлина играят също социалното положение,образователният ценз,вещите,религията,властта и пр.
Приятелят не е непременно човек с малко пари,а този,който ще намери макар и 5 минути за теб,когато имаш нужда.И също този,за когото те боли,независимо от недостатъците му.
Големите консуматори първо са били малки консуматорчета.Точно както големите магарета първо са били малки и сладки дългоушковци.Очакването да станат свободолюбиви антилопи/примерът май е неточен/ е нереално и винаги ще те огорчава.Май стана много дълго.Сори.