Днес ми беше най-наситеният с абитуриентки ден:) Гледам ги им се радвам. Парадоксалното е, че те са по-малко нервни от роднините, които ги придружават. Или поне умеят с усмивка да прикриват тревожността. Смяхме се и се лигавихме, докато навивах букли и изпръсквах шишета с лак. И аз бях уморена и изнервена и бързах, но мразя да работя без усмивка. Няма никакъв смисъл когато си под напрежение, да ти личи.
Една вуйна(без майтап), която придружаваше едната от абитуриентките, изнервена че закъсняваме, се сопна на поредния изблик майтапи и хилене: "Ама на вас май ви е много смешно!". Аз я погледнах за секунда, докато се чудех какво ще стане ако я напръскам с лака, както се пръска с мухозол досадна буболечка, после се ухилих и казах: "Амчи, май...".
А след работния ден, изпаднала в пълно мозъчно затъмнение от умора, и минавайки през пазара за ягоди, взех че си купих едни много къси черни шорти с които да играя волейбол. Пет секунди след като ги платих, осъзнах, че малко съм се надценила и тези шорти нито са ми за годините, нито за килограмите. И понеже годините не мога да променя, ще трябва да направя нещо с килограмите. Хм. Добре че свършват абитуриентските. Кой знае какви глупости още можех да измисля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар