В гардероба живеела една ютия. Тя, като всички ютии, била перфекционистка. Обожавала идеално изгладени дрехи. Просто идеално. Имала си и любимка - една бяла риза. Ризата си била страхотна, няма какво да се лъжем. Копринена, чудесно ушита, мека и изискана. Ютията обичала ризата, защото можела да въплъти в нея стремежа си към съвършенство, да я направи по-прекрасна от всяка друга.
Но тя никога не успявала да достигне това съвършенството. Все оставало по някое издайническо малко ръбче, по някое недостатъчно гладко място. Ютията се стараела все повече. Още малко трябвало. Още съвсем малко...
И един ден прекалила. Върху ризата останало голямо грозно изгорено жълто петно с набръчкани краища. Толкова грозно, че се наложило ризата да бъде изхвърлена. А ютията така и не проумяла какво станало. Не разбирала, как след като всичко да вървяло толкова добре и трябвало само още малко да наблегне с гладенето, изведнъж и се стоварило това...Ама наистина не разбирала. Можела само да предположи, че тази риза си е била дефектна от самото начало и петното винаги си е било там някъде, просто не го е видяла навреме. Но не миселела да позволи лошият и късмет да я откаже от стремежа към съвършенство. В гардероба имало толкова много ризи за гладене...
9 коментара:
Вече цели пет чудесни истории! Браво!!!
тази може би е най-хубавата досега :-)
Едно нещо не разбирам - била чудесна историята. Какво чудесно има в това да страдаш?
хихих, дано поне младежът да е бил твърд като ютия, та да не е било за нищо;).
Но мило момече, както ризите са много, така и ютиите. Вече има такива незалепващи с 1 000 екстри. Направи си труд и си купи ютия, не ходи смачкана.
Целувам те пиленце.
@анонимен , явно въобще си се разминал със смисълана историята :) Всъщност това й е най-хубавото на историята, че има много широко "поле на действие" ;) Човек трябва само да се поогледа и ще я види многократно претворена във всякакви варианти.
Божо, хем "анонимен" се е разминал със смисъла на историята, хем историята има "широко поле на действие" и "всякакви варианти".
Лично на мен ми хареса неговия вариант, или поне част от него.
Anonimous: Ти къде видя да пише за страдание?
Всъщност, всеки вижда това, което иска да види.
Аз исках да напиша за престараването в желанието да направим нещата съвършени. И за самонадеяността. И за неумениието да се поема отговорност за собствените провали.
Ах, мило момиче,
Всеки вижда това, което иска да види. Освен тези, които виждат това, което виждат.
Ти като една прекрасна млада и бяла девойка от топлата част на България, която ми каза как ме обича като брат и ме ме желае като дявол, но видиш ли, не ме обичала. Да се чудиш и да се маеш. Та и ти така. Поне така ми се струва, доколкото те познавам.
А, да. Щях да забравя. Ти не знаеш собствените си интереси. (това като лирическо отклонение ;) )
Приказките от гардероба са чудни! Кога ще видим книгата в завършен вид?
страхотна! поздравления, наистина
Публикуване на коментар