В сряда играхме волейбол и после пихме бира(първото лице е за благозвучие, аз пих данъп). И посред морската градина, в една топла лятна вечер, се заговорихме за смъртните грехове. Седем броя. Мислихме, броихме на пръсти, чудихме се и къде на бълграски, къде на английски, ги изкарахме: алчност, чревоугодничество, гняв, похот, завист, горделивост, мързел. Всеки поне ги е чувал. Интересно, убийството не е смъртен грях. И какво точно означава "смъртен грях"? Аз все си го представях като нещо, което е забранено под заплаха от смъртно наказание. Но може би е просто вид душевно състояние, което е препоръчително да се избягва, за да не стигнем бързо-бързо до смъртта?
Вие какво мислите по въпроса с греховете?
Ъх, направих го и аз този
тест и ето какво се получи:
| Greed: | Low
| |
| Gluttony: | Low
| |
| Wrath: | Medium
| |
| Sloth: | Low
| |
| Envy: | Medium
| |
| Lust: | Very High
| |
| Pride: | High
| |
Не съм сигурна, обаче че е достоверен, защото беше на английски и може нещо да не съм разбрала. Все си мисля, че лакомията ми ще ме провали:)
6 коментара:
Според този тест не лакомията ти (glottony), а похотът (lust) те води към ада.
Не съм чел Данте, чиято "Божествена комедия" разказва за седемте смъртни гряха, "от които тръгват всички останали пороци", но гледах филма "Седем". Идеята е проста, съгрешиш ли по тези параграфи, Господ те наказва със смърт, а Дявола те награждава с казан.
Убийството е грях, но явно е производен на някои от тези.
Аз по темата имам специално отношение и няма как да не се включа (и да си призная все още помня половината от "se7en" наизуст).
Та, по ред на появяването в публикацията (както казват кинаджиите):
— убийството е смъртен грях, но, както колегата на Минчо Празников по-горе ;) е заключил, то е производен на един от седемте, а именно — гнева. Гневът обобщено може да се опише като прекомерно и неконтролируемо чувство на омраза, което принципно се проявява като желание за извършване на зло и нараняване на другите. От тук и за най-тежка производна форма се се считат убийството, насилието, геноцида.
— Римската католическа църква разделя греховете на „леки“ и „смъртни“. Първите се считат за не толкова сериозни и могат да се опростят чрез причастие или при разкаяние от страна на съгрешилия. Смъртните грехове са непростими и при извършването на някой от тях се счита, че човек е забравил за Бог и погубва душата си. В резултат на това грешникът ще е подложен на вечни мъки в Ада, вместо да има възможност за изкупление в Чистилището.
Интересно е, че католическата църква дефинира и противоположности на седемте смъртни гряха, наречени седемте святи добродетели — целомъдрие, въздържание, милосърдие, прилежание, опрощение, доброта, смиреност. Счита се, че при придържане към тях човек се предпазва от изкушенията на седемте смъртни гряха.
Колкото до теста — интересен. При мен резултата е не твърде различен от твоя. Забавно, че и аз си мислех, че чревоугодничеството ми е най-големия проблем... :)
Хм. Сигурно ми е ужасно изкривено мисленето и съм тотално пропаднала, защото не мога да си представя човек, който поне веднъж в живота си да не е бил обсебван от едно от тези неща. Излиза че всички сме за ада?
Чисто теоретично се опитвам да си представя един човек, който не е грешник според църквата, нормален човек, който живее нормален живот в обществото. И не мога.
И освен това, ако тук има някой осведомен, искам да знам, какво значи похот? Ама какво точно. Защото аз лично мисля че в секса може да има толкова святост, че да те пренесе право в рая. И то не само за малко:)
Хах и преди съм я засичала тази тема. Даже с едни познати оя обсъждахме и правехме списък на склонноста на хората да съгрешават. Похотта, лакомията и мързелът бяха вчелтната тройка :)
Ой, то, похотливото. Погледни в тълковния речник-> според моя означава : "Силнно и грубо полово влечение, страст, сладострастие, сластолюбие".
Оттам отивам на "страст", то пък означава:1. "силно, устойчиво и дълбоко чувство, доминанто качество на съзнанието, което изпълва личността и подчинява на себе си останалите останалие й прояви.
2. Слабост, влечение. 3. Увлечение, патос. 4.. Силно чувствебно влечение.
Сладострастие пък означава: 1. " Който е със силно развита страст и обича чувствените наслади".
Сластолюбиме - "похотливец".
Обърках се, ако трябва да съм честна, много оплетено взе да става.
Е, това е според речника. :) А според мен... хъм. Аз нямам определение. Хъм. А, впрочем, като влезеш в Кю, кажи ми да ти пратя снимката с Дрешника. Ще ти се върже с приказки от гардероба.
Поздрави.
Абе всички сме алчни, лакоми, гневни, мързеливи, завистливи, страстни и все пак горди създания... И трябва да ви кажа, че много си завиждам за това, че съм страстен, горд съм, че съм лаком и ужасно ме мързи да съм алчен и гневен :)
знаеш ли, имаме сходни резултати, само съм малко по-гневен от тебе :D
Публикуване на коментар