Някой ми разказва какво е чувството когато вземаш екстази. Казва, че искаш да докосваш всичко и всички. Никога не съм вземала екстази. а много често се чувствам така. Но не е хубаво. Мъчително е. Светът не е направен за обич. Светът е направен от стомана, от бетон, от ключалки, прегради. Толкова е трудно да срещнеш очите на хората. Толкова е трудно да усетиш допира с тях. Не с дрехите или кожата им, а със самите тях. Може да тичаш по коридорите, като дете с пижама на облачета. може да блъскаш по вратите. Никой няма да те нарани, няма и да ти се скарат. Просто ще си остане заключено. Примири се. Порастни. Има важни неща в този живот.
Искам да се науча да съм безчувствена. Уморих се и ръцете ми кървят от блъскане по стените. Може би трябва да се науча да обичам стените? Кой знае.
5 коментара:
достатъчно е да обичаш :)
Перспективата се променя непрекъснато, така че, това което днес е вярно, утре няма да бъде. Затова е безмислено да се обобщава генерално - светът е шарен и в него има всичко :)
слънце,
не те познавам извън блога ти, прекрасен и въздействаш; но мисля, че на теб не ти трябва нито дрога, нито алкохол (така съм чел).
изглежда можеш да се радваш на това, което животът ти поднася - бъди милостива към ръцете си, които създават изкуство - и превеждат това, което съзнанието ти им диктува.
тя стената не е виновна нито че е твърда, нито че е там...
някой я е поставил...
бих те прегърнал и успокоил, уви, далече си, а от разстояние мога само толкова...
а, и...
шшш, шшшш, мило, няма пиле, няма, сладушо мила, спокойно слънце, мисли си за слънчеви ливади, мъркащи котки и усмивки по лицата на хора, които те обичат... за теб стени няма...
прегръдки и усмивки от мен!
успех със салона!
arhiivatora: :))) благодаря:)))
Човек се чувства така, когато е по средата на крачката, над пропаст. Защото усеща - може да продължи, може и да се върне, но няма как да спре където е.
Да се върнеш, да престанеш да чувстваш и да обичаш, е единият изход. Да продължиш, да започнеш да обичаш още повече, е другият.
Не се връщай. Ще попаднеш където си била - и където не ти е харесало, щом не си спряла там. Продължи. Обичта не само взима, тя дава, и дава много.
Имаш приятели, които няма да те оставят. Усмихни се, и обичай - те също те обичат, и ще те обичат.
Пробвай гъби... Ей такива!
Публикуване на коментар