понеделник, 7 април 2008 г.

Офисните хора

Все по-често се сблъсквам с една нова порода хора - офисните хора. Те работят в офис, обичат офисен хумор, носят подходящи за офиса дрехи. Никога не се смеят прекалено силно. Работата им не им харесва. Мразят понеделниците. Момичетата са добре поддържани, но винаги леко невротични. Мъжете са приятно облечени, но хлъзгави. Винаги са уморени. Много са възпитани.
Не харесвам офисните хора. Но си давам сметка, че много от тях са били просто интелигентни и амбициозни момчета и момичета, преди Офисът да ги погълне и смели в отровните си стомашни сокове. Може би трябва да се основе организация за защитата им?

12 коментара:

nickysn каза...

Тя темата е разработена в ей това филмче. :)

Анонимен каза...

да, така е - трябва

пейо

anotherstranger каза...

Същите тези офисни хора пък не харесват фризьорите, мислят че не са били достатъчно интелигентни и амбициозни, за да работят читава работа, и затова са завършили някой евтин курс, колкото да имат занаят.

Същите тези офисни хора много обожават събота и неделя.

Същите тези офисни хора харчат луди пари за прически.

И всичките тези офисни хора пикаят и серат по начин, по който пикаят и серат не-офисните хора ;)

/приеми това само като една закачлива контра-теза - нищо лично ;)))/

Случайна каза...

Те вероятно не харесват не само фризьорите:)

А ако това беше лично...Тъпи фризьори има много. Аз не съм от тях. Имам IQ 152 според Менса и диплома на магистър по икономика от УНСС. Не работя в офис защото не искам, а не защото не мога. И впрочем, фризьорският ми курс беше скъп.

Може би не съм се изразила много добре, аз не харесвам не самите хора, а това в което са се превърнали. Самодоволството е един завършващ щрих.

arhivatora каза...

много добре си се изрази.
права си за това, в което се превръщат "мечтите". нещо, което не искам да ми се случва, и се съпротивлявам ежедневно.
офисът, обаче е вездесъщ, явно.
но такива хора се сриват от стрес на млади години - познавам такива, бродейки из техните територии...

ти добре си направила, не го мисли...

поздрави

iffi каза...

Винаги, винаги винаги....
Фризьорите винаги са тъпи, а офисните хора - винаги ...(изброените в поста неща)

След като има нетъпи фризьори, защо да няма офисни хора, които обичат работата си, които харесват подходящите за офиса дрехи и хумор, които обичат да изглеждат добре и да не се смеят силно? Може би някои от тях не са винаги изморени и невротични. А може би някои от тях харесват понеделниците...
:-)

arhivatora каза...

въй, ако има човек, който харесва пондрелниците, дайте да дадем, и да му вдигнем монументален паметник :)

Случайна каза...

Iffi: Да работят в офис е необходимо, но не достатъчно условие:))

iffi каза...

случайна: *THUMBS UP*
arhivatora: И аз се чудя как може някой да обича да тича или да става в 7 сутринта или да яде дробчета, ама се намират...
Всеки луд с номера си... (а някои - с цяла програма...)

skoklyo каза...

Обожавам да ставам в 7 сутринта!
Щото е признак за почивен ден, инак работните почват в пет и половина, ако искам да имам време за малко тичане :D

anotherstranger каза...

Slu4ajna, знаем се от мн време, знам че не си от тъпите фризьори, знам за IQ ти. Може би малко се закачих аз, за това че слагаш всички офисни хора под един знаменател, затова и написах моята контра. Иначе знаеш, че ти правя евала за пътя, който си избрала. Ама ето че се получи дискусия.

Но и в офисите има хора, които се обличат неглиже, слушат чалга, а някои даже обичат понеделниците... особено ако харесват някоя колежка ;))
Аз лично толкова се кефих на работата си миналото лято, че сега с носталгия се сещам за тези дни ...

razmisli каза...

Имам късмета да работя нещо, което да ме доближава до офисните хора, но да ми дава свобода. Не знам дали въпросът е в офисността. По-скоро е факта да принадлежиш към някаква стандартна вселена, в което те принуждава определна професия. Ако обслужваш широка публика с информация или обработка на някакви документи или вършиш банкови услуги на публиката би й било по-удобно да се сблъсква с равномерен обслужващ хоризонт, а не с офисни служители
ярки индивидуалности, облечени във фрапиращ собствен стил, които си разказват снощния сън един на друг или са си пуснали по-нестандартна музика за фон. Просто правилата на обществото, за съжаление. Повечето надяват тази маска докато са в работната си вселена, може би част от тях стават такива винаги. Всяка професия оставя някакъв знак върху човека, а някои нямат избор...