неделя, 30 март 2008 г.
Щастливите ми пръсти
Щастливите ми пръсти докосват тревичките, косите на хората, бравите на вратите, листата. Щастливите ми пръсти галят всяко нещо и всяко нещо ги погалва. Само щастливите ми пръсти могат това... Умът ми се скита объркан и отчаян, душата ми понякога е наранена, но щастливите ми пръсти намират скритата красота на света, сякаш навсякъде наоколо има струни на огромна арфа, и звуците избликват, неудържими, съвършени, опияняващи. Пръстите ми знаят истината за света. И тя е, че той е прекрасен и кипи от сила и обич.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Такива пръсти са рядка, и чудесна дарба.
Точно това щях да кажа. =) Понякога няма нищо по-трудно от това човек да намери сила и обич.
Публикуване на коментар