понеделник, 3 март 2008 г.

Храната

Храната е моят най-добър приятел... Храната е моят най-голям враг.
Дебелея не защото "натурата ми е такава", а защото системно чудовищно злоупотребявам с храна. Ако бях алкохоличка, щях да съм в болница и на лечение. Какво е лечението за пристрастените към храненето? Глад? Това го мога. Мога да спра да се храня почти напълно. Трудно ми е да ям УМЕРЕНО.
Преборих се с толкова неща в живота си. Даже със зависимостта от сладкото. Но сладкото е друго нещо. Можеш да го разграничиш. Това е сладко-това не. И си програмираш ума на всяка цена, за нищо на света да не хапваш онези неща от списъка. Но другото...
Никога няма да разбера защо вкусните неща са вредни. Да дойде някой да ми каже, че наистина не харесва пържени картофи:)

Този пост беше провокиран от днешното ми качване на кантара, разбира се. Сега ще отида да правя закуска и ще се опитвам да не изпадам в паника и лошо настроение. Ще се опитвам да се убедя че е по-важна ЛИЧНОСТТА в мен. Но ще си знам, че това са глупости. Никаква личност не съм, докато нямам сили да живея без патерици. Някой ден се надявам да намеря пътя, който ще ми помогне да затворя онази празнина в себе си, която се опитвам да запълня с храна.

Вие как се справяте с храната?

11 коментара:

Иво каза...

С храната се справям от бързо до много бързо, зависи колко съм гладен ;) Трудното при мен е да ям бавно, защото тогава мога да си кажа "спри!", а инак сгъвам всичко за 3 минути като обезумял от глад пещерняк, после поливам с няколко чаши вода и накрая едвам ходя ;) Шкембето расте, а с него и комплексите, така че трябва да внимавам май ;D

Бистра каза...

наскоро отидох на ирисогиагностика
той откри неочаквано много несъвършества в тялото ми и каза, че трябва да направя една диета и да пия определени билки

според него хората ядат адски ограничено - само месо, млечни, картофи за гарнитура и от време на време по някой плод
(вярно е - когато отворя хладилника вкъщи, няма нито едно нещо, което да мога да си взема оттам)
работата е в това да се яде максимално разнообразно и тук имам предвид храни, които никога не бях яла досега
от нещата, котио не се предлагат в обикновените ресторанти
вчера например мама ми сготви черен императорски ориз

откакто ми е забранено да ям определени неща - бяла захар, бял ориз, бяло брашно, готварска сол, подсладители, консерванти, яйца, млечни, бульони, маргарин, разфинирано олио, какао, кафе, цигари, алкохол, пържено и готвено в микровълнова, храненето се превърна в нещо много специално
трудно е човек да се храни добре навън, затова чантата ми винаги е пълна с плодове и сурови ядки

като начало си забраних евтината храна

Sel каза...

Аз съм друг случай - ужасно съм злояда и харесвам малко неща. Положението се усложни, когато направих гастрит и по-голямата част от тези неща (включително и пържените картофки, които споменаваш) отидоха в списъка на забранените храни. :РР

skoklyo каза...

Не искам да ти се бъркам, но подходът ти е грешен, доникъде няма да стигнеш с това "не трябва".
Сигурно си чувала, че най-лесният начин да запомниш едно нещо, е да се опитваш усилено да го забравиш.
Освен това си противоречиш - щом можеш да ограничаваш сладкото, можеш да ограничиш и други неща.

Анонимен каза...

Добре, значи не съм само аз. Не че това ме успокоява,но все пак... Резулатът от моите всевъзможни опити за намаляване на тегло(с изключение на химията, под формата на хран. добавки) е всеки път няколко килограма в повече. Не,не съм 163 и и тегло 53 и да искам да сваля 5 кг.Аз съм доста повече. Вчера в един сайт прочетох постове от момичета,които отчаяно се опитват да отслабнат при горепосочените мерки с още 5 кила. Чудя се тези момичета добре ли са психически. Може ли да си 53кг и 163 см и да се стреми под 50 кг-мовата граница. Хора, струва ми се ненормално такова желание- най-малко нездравословно. Тези момичета може би ще раждат след някоя друга година. Как да родят по нормален начин здраво нормално дете?

Случайна каза...

Иво: Аз по едно време се заставях да дъвча всяка хапка 20 пъти. Ей така, броя си и толкова. Първо ми беше мъчително, после започнах да усещам по-добре вкуса на храната. И без да искам започнах да се храня много бавно. Не че това се отрази на количеството храна,която изяждах:)) Просто ми отнемаше повече време и удоволствието траеше по-дълго:))

Бистра: Това с ирисодиагностиката е интересно. Аз също ям много ядки и плодове. Но да си готвиш всеки ден супер здравословни храни и да си ги носиш в бурканче насам-натам, да не можеш да седнеш с приятелите си на пицария, това да не ядеш, онова да не ядеш, мъчително е. Ако не е много сериозен здравословен проблем, колко време можеш да изкараш с този режим? А, и ако няма мама, а ти самата си мама и имаш още куп задължения?

sel:Предполагам не ти е лесно, но колкото и да се опитвам, не мога да разбера светоусещането на злоядите хора.

Скокльо:Сладко не ям. Точка. А хляб трябва, по малко, трябва мазнини, трябва сирене по малко, трябва масло по малко, трябва орехи по малко, трябва соеви кюфтенца, по малко, трябва палачинки по малко, трябва боб и леща по малко. Когато си забранииш нещо напълно, просто в ума си прекъсваш връзката към него. Няма такова нещо. То не те касае. А като хапваш по малко, всеки ден се бориш мъчително със себе си. Това уморява до смърт.

анонимен: И на мен това ми се случва често. Решавам да отслабна и надебелявам:) Най съм гладна като съм на диета:) Иначе.. за отслабването, на мен ми помага само много ходене. И глад. Тотален глад. Всичко друго завършва с килограми в повече.
А иначе...за онези 53 килограма...човек има нужда от драми и момичетата, които твърде много четат "Космополитан" си намират драмите в стил "Космополитан". Но също е вярно, че модата се прави за слаби жени. Най-добре изглеждаш в дрехите, които се носят и продават, ако си свръх слаба. Преди, като ходех на аеробика, мого се впечатлявах в съблекалнята как една жена с перфектно тяло на богиня, изваяно с всякакви изивики и супер бюст, като си облече нормални спортни дрехи за ежедневието изглежда леко трътлеста и смотаничка. А девойчета, дето като са голички приличат на богомолки, като си сложат дрешките стават като за корица на списание. Естествено, всеки може да намери дрехи, които да му отиват и да го подчертават и така нататък, но не всеки има време, пари, пък и вкус. Хората си купуват това, което е по магазините и точка.

hazel каза...

Много съм съгласна с теб за умереността - тя е най-трудна. Имах абсолютно същия проблем с пушенето - не можех да пуша 2-3 цигари на ден, затова трябваше да спра окончателно. Това отвори огромна празнина в мен, която сега трябва да се запълни с други неща. За мен решението не храна, почти не напълнях, както става с повечето бивши пушачи.

Разликата между яденето и пушенето е само във физическите им измерения - без едното не можеш. Но приликата е в ума ни и всъщност проблемът е точно там. Онова, което правим, за да осъзнаем себе си като личност без патерици. Замайващото усещане, че сме овладяли живота си напълно. Не бива чак така, илюзорно е и без това:)

Не мисли за храната като за патерици, а като за щеки при туризма - помагат да се минат трудните участъци. Имам някакъв спомен, че беше вегетарианка? Ако ядеш риба, повечето са много диетични. И както казаха по-горе, разнообразието е най-важното.

А коментара ти за дрехите и жените, които са кожа и кости, се изкушавам да го копирам и разпространя. Точно така е. Даже съм чувала, че на екран манекенките винаги изглеждат по-дебели, отколкото всъщност са.

Григор каза...

@анонимен: Моя братовчедка беше 52 кг и искаше да слезе под 50, при ръст 1.83! Без коментар...

@случайна: Ходенето е добра идея, но не е достатъчно. Пробвай да закусваш стабилно, и преди и по време на физически усилия да не се ограничаваш от сладкото.

@всички: да ви имам проблемите!... аз при 1.96 ръст тежа 75 кг, и отчаяно се мъча да сложа поне още 30, без резултат... впречем, не е съвсем без - на 20 г. бях 73, сега съм 75, ако продължавам така ще съм 100 кг. още на няма 400 години...

skoklyo каза...

Права си, наистина, крайностите са лесни, трудно е да се балансира. Аз също нагъвам доста, но това не пречи, стига да правя редовно коремни преси и да търча.
Ти не си човек, дето седи на гъза си по цял ден, спортуваш редовно, не искаш да приличаш на скелет. Сигурна ли си, че не преувеличаваш "проблема" с храненето?
Захарта си я отказала, сега остава само да ограничиш до минимум тестото и всичко ще бъде ок.

Много ми е интересно как ще затлъстееш с месо, мляко, плодове и зеленчуци :)

Вики каза...

Хайде, и аз да кажа няколко нещица по темата, макар и малко със закъснение, за което се извинявам :).
Жуже, първо, смея да отбележа най-отговорно, че няма такова нещо като "вредни храни" - има единствено вредни количества. Твърдя го като човек, който не се лишава от нищо и въпреки това от маса време не качва и грам (според много хора даже съм с поднормено тегло, но нали най-важното е да се чувстваш добре). Майка ми пък е над 50-те и от абитуриентския си бал насетне не е имала промени в теглото (освен след двете раждания, и то за изключително кратко време) - 50 кг е, ни повече, ни по-малко :). Каква е тайната? Най-важното и, за съжаление, най-трудното, наистина е умереност. Човешкият организъм има нужда от всичко - и протеини, и въглехидрати, и мазнини... Нали в противен случай всички щяхме да караме само на трева и да се чувстваме перфектно. Много хора се оплакват от същия проблем (без значение дали става дума за цигари, бонбони, шоколадчета, или каквото и да е), синдромът "без едно мога, с едно не мога!". Това обаче е много удобно оправдание, само дето не е вярно. Всеки може - и с едно, и с две, и с николко, стига да си създаде нужната психическа нагласа, защото най-често всякакви такива проблеми са на психологическа основа. Другият номер е да не се лишаваш от нищо - дори от така наречените "вредни храни". В крайна сметка, все някога някой близък ще има рожден ден, или ще изникне повод да се съберете с приятели. А и понякога, когато организмът дълго време е бил лишаван от нещо определено, той почва да си го "иска". Примерно, гладът за сладко - откъде да знаеш, че организмът ти в момента няма нужда от едно или друго, съдържащо се в шоколада, макар и в малки количества? Само че ако не си ял шоколад с месеци и после изведнъж набухаш 200гр... Резултатът не е нито приятен, нито полезен :). Затова решението е просто да не отказваш нищо "напълно". Ако някой път ти се прияде сладолед, примерно, си вземи по-малка фунийка - така хем ще задоволиш нуждата си, хем няма да преядеш, нито ще ти се отрази на линията или здравето.
Това с дъвченето също е много вярно - колкото по-бавно и продължително се дъвче, толкова по-добре се усвоява храната, ползата от нея е двойно по-голяма, отколкото ако я гълташ надве-натри и плюс това по-бързо се наяждаш и така намалява опасността да преядеш. Аз лично дъвча понякога даже по сто пъти, особено твърди храни - да, адски смешно е да седиш и да преживяш като някоя овца, но ползата определено се усеща. Така даже и някой път да се увлечеш и да хапнеш повечко, поне ще станеш от масата малко по-късно, но няма да ти е тежко, вместо да приключиш за две-три минути и после цял ден да не можеш да се помръднеш :D. В тая връзка, също за да не се стига до такова положение е важно да не сядаш на обилна вечеря след цял ден гладуване, примерно. По-добре да се яде по малко, но редовно - плодовете са идеални за тая цел. Не е особено трудно да пъхнеш в чантата една-две ябълки, или портокал или банан, вместо да набиваш евтинии от щандовете за бързо хранене. Също така, преди да седнеш да се храниш, много внимателно си прецени какво и колко ти трябва, за да се заситиш (и също така да ти достави удоволствие). Нареди си в чинията по малко от онова, което в момента ти се иска най-много (да речем, два домата, малко сирене, две филийки, няколко картофчета и т.н.) и повече не отваряй хладилника. Е, понякога е трудно да се спазват основните правила - по Коледни и новогодишни празници традиционно се злоупотребява с храната. Всичко може да се случи, но важното е да не ти става навик. Точно от преяждания по празниците, апропо, има и смъртни случаи (тук се сещам за един инцидент с мъж, дето в новогодишната нощ оплюскал наведнъж половин печено прасе плюс дамаджана концентрат! По чудо прескочил трапа, след което половин година му възстановявали пораженията по болници. Ноу комент). Аз лично се оправям, като просто ям точно толкова, колкото да се нахраня, без да ме интересува какво имам в чинията. Когато усетя, че ми стига, спирам и толкова.
Знам, че звучи лесно на теория, но не и на практика. Знам и че сега мнозина биха казали "като нямаш подобен проблем, нямаш право да говориш, нищо не знаеш". А аз ще кажа, не бързайте с изводите, скъпи приятели, защото никой не се ражда научен - и аз не съм си направила всички тези заключения за ден или два.
Забравих да спомена, че най-големият враг на наднорменото тегло (колкото и банално да звучи) е движението - независимо под какви форми. Най-вече ходене пеш - това е нещо, което може всеки. Аз самата когато мога си ходя пеш на лекции, въпреки че до СУ-то от Борово си е доста далече - просто тръгвам по-рано и това е, въпрос на организация. Пък и си спестявам съмнителното удоволствие да се бутам в транспорта като риба в консерва :). Когато времето е лошо, не се оправдавам, а правя упражнения вкъщи - каквито и колкото мога, най-вече разнообразни. Жуже, щом вече си се занимавала с аеробика, безсмислено е да ти давам примери. За онези, които биха искали да почнат системно упражнения, но не знаят как - достатъчно е в youtube.com, примерно, да напишете "aerobics" "yoga" или "pilates" и веднага ще ви изплюе богата програма от упражнения за ръце, крака, корем, задник - избирай, каквото ти душа иска :). Една от основните причини много хора да не го правят е, разбира се, липсата на време. И тук е мястото да кажа, че чудеса не стават. По-точно, стават, но само ако ние направим нещо по въпроса. Мисля, че колкото и да е зает човек, винаги трябва да умее да намери поне 30 минути на ден за собственото си здраве - всичко останало може и поне малко да почака. И аз невинаги имам време, и аз уча и работя, и аз вечер съм като изстискана ябълка и невинаги ми е до упражнения - насилвам се и толкоз.
Това се получи по-дълго отколкото възнамерявах, много ви моля да ме извините. А и пак обикалям около основното, а то е - всичко с мярка... и най-вече много положителни мисли, защото това е решението на компенсирането на проблемите с тъпчене.
В тая връзка (ама наистина последно по темата), Жуже, тези злоупотреби с храната откога датират? Защото най-вероятно са свързани с някакви проблеми (както често става). Неконтролируемото хранене често е резултат от неприятности в работата, личния живот, стрес и т.н. и всъщност си има и медицинско наименование - хиперфагия, която даже се причислява към хранителните разстройства. И нерядко прераства в доста сериозни аномалии (не искам да плаша никого). Щом ти самата говориш за някаква "празнина в себе си", може би вече си на прав път към решаването на проблема - все пак то започва от идентифицирането му. Вероятно трябва да опиташ да поработиш върху психиката... Желая ти успех! Дано съветите ми да помогнат поне малко ;).
Хайде чао и още веднъж се извинявам за огромния чаршаф.

arhivatora каза...

амииии лошо, аз уж имам история на злоядо дете. затова ме караха да ям повече, и аз се противях повече.
сега съм много слаб, 55 кила съм, но ям доста повече; благословен съм обаче със завиден метаболизъм - разликата м/у мъртвопиян и напълно трезвен е 30 минути зяпане в нищото;
прочие, най-често срещаното нещо за мен в момента е да изям една свинска пържола със салата, после и една пилешка, после айрян, четири вафли, кутия бисквити, шоколааааад, баничка, парче пица, кафе и кола, няколко бири, пържени картофки с пилешки пръчици, яхния, качамак и още една салата...
и това веки ден,

и пак съм 55 кила.

няма да ти кажа как ме гредат закръглените колеги в момента, в който начена втория хотдог ...

имам ужасния ефект да капам хората около мен да огладняват мноооого бързо хъхъхихи