сряда, 5 март 2008 г.

Постите

Доста често съм задавала въпроси за постите на хора, които ги спазват. Получавала съм какви ли не отговори, от здравословни, до тотално теологически. И никой не ми звучеше убедително.
Днес получих отговор, без даже да съм задала въпроса, просто си дрънках с Калин за глупости.

[20:50:38] … ти откога постиш
[20:50:47] … то нали сега беше месни заговезни
[20:50:58] … а другата неделя е сирни..
[20:51:02] … и после.. глад
[20:52:08] Калин Горанов: ами не точно глад
[20:52:19] Jorjeta Kraleva: :))
[20:52:21] Калин Горанов: ама храната губи коварното си очарование
[20:52:25] Jorjeta Kraleva: мда
[20:52:41] … хаха:))
[20:54:45] Калин Горанов: аз затова обичам да постя. Позволява ти да виждаш всичко по-добре. Не става дума само за храната. Но да не ме помислиш за дълбоко вярващ сега.

Никога не бях се сещала, че постите са упражнение за това да видиш как храната губи коварното си очарование. Да разбереш, че така виждаш всичко по-добре.

Meditate on this I will...

2 коментара:

АвторЪ каза...

Аз пак ще сефтосам прясното постче :)

"Meditate on this I will..." - хехе, учителю Йода :) Обичам дивите словореди :D

А иначе това с въздържанието и коварното очарование, по-доброто възприемане и т.н. подозрително много ми напомня на филмчето "40 дни и 40 нощи без секс" (може би защото първо гледам отвратително много филми, и второ защото аз лично от нищо не се ограничавам :P)

Анонимен каза...

Аз постя вече от няколко години. Не помня защо го направих първия път, но се чувствах толкова добре, че след това не пропускам пости (от коледните пости досега съм яла месо около 5 пъти). А относно това, че храната губи оварното си очаровние - истина е. Даже не се и замисляме колко време прекарваме в мислене за храна, ядене, пазаруване, готвене и след това - упражнения ЗАРАДИ храната. Когато постя чувствам организма си пречистен, но все пак внимавам с това - обмисляла съм да стана вегетарианка, но не виждам смисъл да се отказвам от пилешкото месо, рибата и най-вече скаридите, които ям поне веднъж седмично (май че от тях ще се откажа най-трудно, но 40 дни се издържа)
Та, успех на всеки, който пости за 1 път - заслужава си.